Надежда С. Делева: Илия Делев е един съвременен Одисей – обикаля света, но не забравя отечеството

Кой е Илия Делев, колекционер на гигантски кристали и дарител на музеи по света? Това научаваме от излязлата наскоро книга албум „Илия Делев. Скъпо-ценностите на един българин”. 

Книгата на Надежда С. Делева съчетава документален разказ и снимки на красиви кристали.

Илия Делев е роден през 1921 г. в с. Ивански, Шуменско. През 1946 г. заминава за Западна Европа, а след това за Южна Америка. През 1956 г. се установява в Бразилия. Става богат, независим и просперира с издирването, събирането и закупуването на гигантски кристали кварц, които поради размерите или своите дефекти са били разбивани от миньорите на парчета. Дарява кристали на редица музеи по света: Парижкия Национален музей по естествена история, музеите в Страсбург, Сиатъл, Виена, Милано и други градове. Дарител на Националния музей „Земята и хората“.

Надежда С. Делева е племенница на Илия Делев. Тя е професор по неврология на Медицински университет Варна, дългогодишен ръководител на катедрата по нервни болести и началник на неврологична клиника с научни интереси в областта на ултраструктурната и клиничната патология при тумори на нервната система, на невродегенеративните заболявания и на когнитивните, специално на езиковите функции и дисфункции. Автор е на книгите „Мисия за двама: Далечната планета“ и „Приказки, прошепнати край морето.“  

– Кога и как възникна у Вас идеята да напишете тази книга?

– През 2017 г. представих първата си стихосбирка „Приказки, прошепнати край морето“, в сградата на музея „Земята и хората“  в столицата. Там присъстваха предимно мои приятели и колеги. Още тогава спонтанно възникна идеята, че трябва да напиша още една книга – за живота и необикновената съдба на Илия Делев. Приех всичко това с усмивка, защото не бях убедена, че съм  способна за такъв труд, защото се възприемах повече като ентусиазиран любител на словото. Но пожеланието някак остана дълбоко в съзнанието ми като своеобразен дълг, който един ден трябва да изпълня. Така през следващите две години се постарах да събера всичко, с което разполагах за Илия Делев – снимки,  документи, спомени. Започнах да нахвърлям някои неща по темата, но осъзнах, че кристалите, които е събирал, са само едно природно чудо. Според мен загадката се криеше по скоро в това, коя е тази земя, родила тези чудеса? Не исках това, с което се бях захванала, да се превърне в банална поредица от факти, за които всеки можеше да  прочете, ако се поразрови по темата. Спрях за няколко години да работя върху това, докато не избистря в съзнанието си концепцията, която да даде смисъла на тази книга.

И тя дойде доста неочаквано – осъзнах, че това ще е моята огромна благодарност към делото, на което е подчинил живота си Илия Делев. Това е живот в името на хората. Този нов импулс ме вдъхнови да продължа усилията си да довърша книгата.

– Защо често сравняват живота на Илия Делев със съвременна одисея?

– Както знаете, от малък той е имал мечта, която искал непременно да осъществи, но тя изведнъж го е вкарала в „дълбокото“ на живота. След заминаването си от България осъзнава, че само с мечта не може – в живота нищо не става наготово или по лесния начин. Затова мисля, че паралели с митичния Омиров герой Одисей могат да се направят, защото и на двамата им се налагало да напуснат обичаните родни места. Тръгват по пътища, които им поднасят нови и нови  предизвикателства. И само със силата на тяхната изключителна воля са успели да достигнат заветната цел и успешно да се върнат отново в родината. Това постоянно ги е мобилизирало за успешния завършек на мисията им. Мисля, че Илия Делев винаги е таил в себе си надеждата, че един ден ще се върне в България. И колкото да е бил щастлив и удовлетворен, че е изпълнил мисията на своя живот от постигнатите успехи, не е получил най-важното – признанието на своите най-близки. Особено на майка си, която толкова много обичаше, но твърде рано си тръгна от този свят.

– Тук умело съчетавате мемоарни и белетристични похвати. Как успявате да осъществите тази странна симбиоза,  разкривайки цяла галерия от образи на Вашите близки?

– Още в началото споменах, че документалистиката и мемоаристиката тук ми помагат, но не са достатъчни в разкриването на героите в тази книга. Дори чувството към семейния дълг не е достатъчно, за да изразя напълно моята цел, затова в книгата включих исторически факти за родното място, справка, свързана с българската артилерия, както и подробности от живота на моите чичовци. Тук ще спомена, че и тримата братя бяха изключително силни характери и между тях съществуваше много здрава връзка, изградена още в домашната им среда. Затова имаха и коренно различни съдби. В детските спомени съм запазила редица случки, в които всеки от тях отстояваше своята гледна точка, чертаеше сам съдбата си. Въпреки това между тях цареше огромна обич и почит, която се изразяваше в отношенията им. 

– Ако правилно разбирам, след напускането на България за Илия Делев почти не се е говорило във Вашия дом, така ли е?

– Беше обявен за невъзвращенец. Но през всичките тези години той е таил в душата си идеята, че един ден отново ще се върне у дома, в Родината. А когато той прекрачи родния дом забелязах, че говореше изключително красив и звучен български език, който бе запазил през десетилетията. При този живот, изпълнен с толкова обрати, в които е слушал и говорил редица езици по света.

– Какво ви даде, но и какво Ви отне тази книга?

– Тя ми коства и време, и усилия, но ми даде нещо много важно – себепознание. Защото Илия Делев се уповава на три мъдри съвета в живота, които, мисля, че са важни за всеки от нас. Бих искала да обичаме своя красив български език, да почитаме рода си и Родината. И не на последно място нека преследваме мечтите си и да вярваме, че над нас грее една пътеводна звезда, която ни помага, докато изпълним своята мисия. Бих добавила, че България не е случайна страна, а е пълна с чудеса. Който не вярва в тези неща бих му препоръчала да отиде в Музея „Земята и хората“, за да чуе каква музика излъчват тези гигантски кристали, отрити от Илия Делев. За всеки човек тя е в различна тоналност, но, уверявам ви, че е неповторимо красива.