Валентин Ангелов: Едно от най-важните неща е да разкажеш нещо, което те е впечатлило
Европейската култура и най-вече духът на Италия присъстват в новите картини на Валентин Ангелов. Той гостува във Варна със самостоятелна изложба.
До 19 август 2026 г. в Галерия Le Papillon може да се види изложбата на Валентин Ангелов „Някъде, някога“. Тя включва 20 картини, вдъхновени от стари майстори, места и преживявания в Италия.
Валентин Ангелов работи в областта на живописта, графиката и илюстрацията. Преподава рекламен дизайн, илюстрация и приложна графика в Българо-датския колеж.
– Завръщате със самостоятелна изложба във Варна, където няколко пъти сте се представяли съвместно със скулптора Петко Арнаудов. С него работите често, какво правихте наскоро заедно?
– Бяхме в Тоскана преди една година, изпълнявахме поръчка – рисувахме стени, тавани в едно имение, стара сграда. Петко остана, защото има да прави много скулптурни работи, балкони. Винаги бих се връщал в Италия. След това бях там и семейно няколко пъти, обиколихме различни места. Милано, Сицилия ми харесват.
– Какво е различното, когато изложбата е самостоятелна?
– По-отговорно е. Това е като в спорта – има отборни игри, има и индивидуални игри. В тази моя изложба само аз съм отговорен и всичко зависи от мен. Да си художник е много самотна професия, всичко се проточва във времето, работиш цяла година върху някаква тема или за изложба и си сам, не знаеш прав ли си или не си. Това се разбира едва, когато процесът свърши и публиката види какво си направил. Радостно е да видиш реакциите на приятели, колеги, зрители.
– В цялата изложба се усеща духът на Италия, има и препратки към картини на други по-стари автори. Това нова серия ли е?
– В Италия, когато обикалях музеи и галерии, видях на живо картини на най-големите ренесансови художници, на които съм почитател. Когато ги видиш на живо е съвсем друго. Реших да направя нещо в тази посока – не реплика, но реминисценции. Да има нещо заимствано, но и нещо добавено. Присъстват Вермеер, Бош, ренесансовите италиански автори. Това е много вкусно. Опитваш веднъж, втория път ти се иска да добавиш нещо от себе си, но е и малко опасно да не се пресоли манджата.
– Има ли още картини от тази нова серия?
– Да, има, всичко това ми се услади. Сега работя картини по тези на конкретни автори. По Рафаел, по Микеланджело, по Джото. Тоест, работиш с автора. Не знам точно как да нарека това, което правя. Това е моята душа, това, което усещам. Трябва работата да ти доставя удоволствие и да разказваш истории. Като че ли това е едно от най-важните неща – да разкажеш нещо, което те е впечатлило и с което да впечатлиш публиката, а не да правиш формални работи. Винаги трябва да има леко намигане, малко шега. Не трябва да се взимаме много на сериозно.
– Нарисувахте ли си автопортрет в духа на тази нова серия?
– Не, но наскоро намерих една рисунка автопортрет с молив от гимназията и си я сложих в рамка вкъщи. Казах си, че е време да си направя един автопортрет, за да го окача до рисунката.
