Борис Стателов за Галерия 8 след 32 години

Галерия 8 във Варна отбелязва своя 32-и рожден ден с поредната изложба на Веселин Начев. Той е един от авторите, които участват в откриването на първата частна галерия у нас през 1988 г. Разговор със собственика Борис Стателов за Галерия 8 след 32 години.

Изложбата на Веселин Начев, озаглавена „…и по нататък”, е неговата 17-а самостоятелна изява в това пространство. Заглавието звучи като продължение на казаното от художника през 2018 г. по повод на изложбата му пак в Галерия 8 за неговата 60-годишнина.

Галерия 8 на улица „Братя Шкорпил“ 8А във Варна, откъдето е и името й, е открита с изложба на 15 автора, които са представяни многократно, инициатор е на много други тематични експозиции, до днес в галерията се дава път и на млади автори.

– Ако се върнете назад във времето, какво ще кажете за изминалите 32 години?

– Приятно изминало време, пълно с радости. Всяка изложба е радост, стига да е на художник, когото харесвам, защото има художници, които са искали да правят тук изложби, но не винаги съм харесвал работите им. Случвало се е да видя няколко работи на млад художник, възлагам надежди, но когато донесе повече картини за изложбата, настъпва разочарование и радост няма. Затова предпочитам да работя с художници, с които съм започнал изобщо работата на галерията. Те обаче стават все по-малко. Когато се замисля, става ми тъжно за хората, с които съм работил и с които съм бил близък и вече са в по-добрия свят. Започнаха с 15 души, няколко години под ред всеки един от тях правеше изложба за по 3 седмици и просто нямаше място за други. Много от художниците, които са правили изложби тук, отбелязват в биографията си, че са имали изложба в Галерия 8, това ме ласкае.

„Търсач на сюжети“ © Веселин Начев

– Авторите, които вече не са сред нас, често присъстват в сборни изложби…

– Да, правя периодично така наречените изложби „Спомен“ 1, 2 и така нататък, за артисти, които харесвам, с които съм работил и които вече ги няма.

– Но все пак представяте и нови имена…

– Така е. Следя работата на млади художници. В началото на тази есен ще представя двама съвсем млади автори, току-що завършили.

– В началото, когато галерията беше открита, имаше ли ентусиазъм? Достатъчен ли е ентусиазмът, за да създадеш галерия?

– Разбира се, че имаше ентусиазъм. Беше голяма радост, защото за времето си беше нещо необичайно, нямаше друга частна галерия в България. Беше ми драго, че хората идват и се радват. Галерията беше извън статуквото. След това се нароиха много, вече не е нещо необичайно да вървиш по улицата и да видиш частна галерия. Във Варна в един момент имаше около 30.

– Риск ли е да създадеш галерия?

– Иска се много упорство и амбиция. И средства.

– Освен индивидуалните изложби, през годините сте реализирали и редица тематични проекти. Има ли някой, който особено цените?

– Всеки си има различни достойнства. Ще спомена някои – „Сангинът – начин на употреба“, „Сезонът на ирисите“, „20х20“, „Рисунки с туш“… Удоволствие е да видиш хора, които обичаш, какво са направили по зададена тема. За някои от тези проекти имам каталози. Притежавам известен архив. Не съм обаче по писането, за да седна да напиша нещо. Дори и не съм по говоренето. Повече съм по действието. (смее се).

– Имало ли е художници, които са Ви били обидени?

– Сигурно, по една или друга причина, или са били засегнати, че не харесвам работите им. Начинът, по който отказвам, е че техните работи не се вписват в пътя, по който галерията си е избрала да върви. Някой може да каже: „Този много се фука, защото е работил с този и онзи“. Аз бих казал – има галерии за всеки. Това, че аз съм тръгнал с големи имена, е Божа работа.

– Доста от гостуващите художници казват, че съобразяват работите си с пространството…

– Да, настоящата изложба на Веселин Начев е потвърждение на тези думи. Той каза, че работите му нарочно са без рамки, защото по-добре ще стоят в пространството. Това е неговата 17-а изложба. Работите му са наситени с много емоция, по-монохромни са, дори черно-бели. Някои посетители много ги харесват, други са разочаровани. Всеки си има вкус.

„Игра“ (детайл) © Веселин Начев 

– Какво ще кажете за пазара на изкуство днес?

– Не бих казал, че имам поглед върху пазара на изкуство в цяла България. Имам наблюдения върху пазара във Варна. Винаги повечето посетители и зрителите в галерията са били от Варна. Често идват колеги, приятели на авторите от други градове. Варненци, които живеят в чужбина, имат интереси в областта на изкуството и знаят за галерията, също идват.

Борис Стателов с художничката Кремена Цанкова и Ирина Маркова. Архив на Градското списание

– Какво правихте по време на карантината?

– Скучаех, защото съм свикнал тук да идват хора, да общувам с тях, това е част от социалния ми живот. Доста книги прочетох.

Снимка на Борис Стателов: © Яков Шустов