Александра Дружиловска – Тенев: Ние сме емигранти на сърцето

Вече 50 години Александра Дружиловска – Тенев живее в България. Една от осъществените ѝ мечти е създаването на Полското държавно училище „Адам Мицкевич“ във Варна.

– Бихте ли се представили?

– Казвам се Александра Дружиловска – Тенев. В България пристигнах през 1975 г. Завърших СУ „Св. Климент Охридски“ и 47 години работих като учителка, преводач и преподавател. Успях да осъществя съкровената си мечта и заедно с полските институции и варненската Полония създадохме Полско държавно училище „Адам Мицкевич“ във Варна. Което функционира и запознава младото българско и полско поколение с полския език, култура и история от 1997 година до днес.

– Какво Ви доведе във Варна и какво Ви задържа?

– Във Варна ме доведе сърцето. През 70-те и 80-те години на миналия век множество полски семейства посещаваха България за летните ваканции. Много полякини се запознаха тук с българските си половинки и създадоха семейства тук. Появиха се деца и внуци… Навлязохме в тукашната среда, опознахме действителността, учихме, работихме, участвахме активно в живота на града, помогнахме да се създаде едно добро съвместно сътрудничеството между двете държави.

– Как възприемате живота в България в сравнение с този в Полша и има ли някакви основни прилики или разлики, които виждате?

– В България живея от половин век. Това е достатъчно да я чувствам като втората ми родина. До Полша пътувам много често. Когато съм в прекрасната ми Варшава или Вроцлав, радвам се да видя старите места и всичко ново, създадено по време на моето отсъствие. Гледам на Полша с носталгия и любов и… се чувствам туристка. След седмица-две се прибирам в България… у дома. И за пореден път ме чака среща с различна култура и традиции. По-различни от полските и същевременно толкова подобни.

– Все пак бихте ли откроили някои важни разлики, които биха били интересни за по-доброто разбиране на поляците?

– Преди всичко ред и организация, който има своите корени в полската история, общоприети норми и грижливо пазени обичаи. Това не означава, че всичко е идеално. Новите времена, в които живеем, променят нашите държави. Но вярата, толкова значима за поляците, ще пребъде и ще остане компас за търсещите пътя.

– А това включва ли политиката като такава, най-общо?

– Политиката навсякъде е една и съща. Проблемите, с които в момента се бори България, се бори и Полша, с активното участие на гражданското общество, осъзнаващо своята сила и ролята си да промени страната в посока на по-добро бъдеще.

– Като полякиня винаги ли сте се чувствали добре приета сред българите или е имало все пак някаква дистанция, някакво отчуждение? Имам предвид и преди време, и дори сега. Давам си сметка, че времената са се променили, а Вие имате по-дълбоки наблюдения в културата.

– Началото бе трудно заради езикова бариера. Въпреки това, винаги срещах доброжелателни и интелигентни хора, които ми обясняваха как да разбирам и приемам дадени ситуации. Показаха ми разликите между българската и полската култура и традиции. Помогнаха ми да навляза в учителската професия, каниха ме в домовете си. До ден-днешен поддържам контакти с много мои бивши ученици. Станах леля на децата и внуците на моите български приятелки. Само като изключение си спомням за моменти на отчужденост.

– Няколко думи за този крал на Полша, който е загинал край Варна – Владислав III. Жива ли е паметта за него сред поляците?

– Жива е и до ден-днешен. Той е важна историческа личност и неразделна част от полската история. Идвайки във Варна, полските туристи с голям интерес посещават Парк-музей „Владислав Варненчик“. Полското училище събира много материали и артефакти, свързани с битката край Варна. Също така редовно организира конкурси и тържества на тази тема. Допреди няколко години варненската Полония често организираше културни събития, посветени на Владислав Варненчик, Варна и битката край Варна, съвместно с Парк-музей „Владислав Варненчик“.

– Има ли нещо, което бихте искали българите да знаят повече за поляците?

– Отправям сърдечна покана към българите: заповядайте в Полша, за да я опознаете лично! Сигурна съм, че ще се върнете с отлични впечатления.

Интервюто е част от проекта „Полша и Варна“, който се осъществява с подкрепата на Фонд „Култура“ на Община Варна.