Явор Григоров и неговата галерия в магазин за месо
Явор Григоров е художник по образование, но рисува тогава, когато работата му позволи. Той е собственик на магазин за месо, където в момента има негова изложба.
Магазинът за месо „Месо +“ се намира в централната част на Варна. От 2021 година насам той се отличава от други такива магазини с визуалния си облик. По стените му винаги има картини, откриват се и изложби. От 31 юни своите картини е подредил собственикът на магазина Явор Григоров. Пейзажите са от България.
– Кога започнахте да рисувате? Има ли момент през изминалите години, когато сте спирали да рисувате?
– Никога не съм спирал да рисувам. От малък ходех на уроци. Завърших НУИ „Добри Христов“ във Варна, след това живопис във Великотърновския университет. Успоредно с това непрекъснато работех в една фирма за месни продукти. Преди, когато бях на тийнейджърска възраст, всички си намираха някаква лятна работа – да продават сладолед, нещо друго на плажа или да рисуват татуировки, портрети, а аз нямах такъв шанс. Имах възможност да работя в транжорна, с дълги смени – от 6,30 сутринта до късно, в студени и влажни помещения. Такава ми беше съдбата. Започнах уж на шега, а после ми стана и професия. По-късно фирмата, за която работех, се разви до голяма производствена база с магазини в цялата страна. Докато бях студент, всеки уикенд си идвах от Велико Търново, за да помагам, както и през ваканционните периоди. След като завърших, започнах да работя постоянно във фирмата и останах в този бизнес. Не знам как стана, защото винаги съм искал да рисувам, но аз на практика не работя като художник. Ако се занимаваш професионално с рисуване, ще правиш само това – ще рисуваш от сутрин до вечер, а аз рисувам тогава, когато имам възможност, но ми харесва да го правя. Имам колеги, които са завършили с мен, но много от тях почти не рисуват. Така че винаги, когато имам време, рисувам.

Явор Григоров
– Преди колко години решихте, че ще имате магазин за месо?
– От 13 години имам моя фирма. В един момент имах възможност да избера дали да работя за себе си или за друг и направих избор да рискувам. А някога реших да заложа уж на сигурното – малко ме беше страх да се отдам на това, което всъщност съм учил.

Изложба на Явор Григоров в магазина за месо.
– Как се появи изкуството в магазина? Кой даде идеята за това?
– Магазинът имаше остаряла дизайнерска визия. Реших да сменя логото. Бях виждал из града много плакати за опера, театър и други събития с много четлив шрифт, по-късно разбрах, че ги прави Димитър Трайчев. Тай е тайният куратор (смее се). Преди не го познавах. Един ден го видях пред магазина, спрях го и го поканих вътре, за да се запознаем. Обясних му какво искам да направя. Когато влезе, той видя картините ми по стените, които още тогава бях сложил и се започна една кореспонденция. Той ми каза да измисля име на магазина. Дълго време слушах как клиентите наричат обекта. Те казваха: „В месото съм“, „До месото съм“, а пък ние никого не сме продавали само месо и като сложиш и изкуството, реших да е просто „Месо +“. Мисля, че сега магазинът има по-съвременна визия. В началото ме беше срам, но пък си казах, че картини има навсякъде – и в ресторанти, и в барове. Просто моят бизнес е друг.
– Забелязват ли всички изложбите и картините?
– Някои не ги забелязват. Има хора, които идват всеки ден тук и чак след месец обръщат внимание на картините по стените. Друг път сменяме изложбите и ни питат къде са предишните картини. Трети всичко гледат и коментират. Имало е случаи заедно с каймата и месото някой да си купи картина, принт по-малък формат. Засега сме направили 5 изложби. Люба Томова взе международна награда, и то и с няколко плаката, които бяха показани първо в магазина за месо. Тази година Мария Зафиркова получи награда „Варна“, а тя също е правила изложба в магазина.
– Изненадват ли се хората, когато разберат, че картините по стените са нарисувани от човека, който им продава месо?
– Да, някои не могат да повярват, но са приятно изненадани.

Изложба на Явор Григоров в магазина за месо.
– Пейзажи ли обичате да рисувате най-много?
– Най-много ми харесва да рисувам от натура, навън. Заставаш някъде с материалите си, гледаш и рисуваш. Независимо дали е жега, духа вятър или вали. И ако си харесваш накрая работата, действа много зареждащо. Картините стават по-живи, не като да рисуваш от снимка. Поне при мен е така.
– Имате ли мечта, свързана с изкуството, която искате да осъществите?
– Имам желание за отида на пленер. Вече съм бил. Там имаш възможност само да рисуваш. Ще направя някаква организация, за да отида, ако ме поканят. Искам да направя голяма изложба, с картини голям формат. За да имам изложба, обаче, трябва да ги нарисувам. Пазя си всички рисунки и скици, откакто рисувам. Бих показал и тях.