Красимира Костадинова: Вярвам в общуването между хората и между поколенията и в морето

Художничката Красимира Костадинова избира повторно родния си град Варна след години, прекарани в Западна Европа. Какво я връща обратно и как тя вижда своята роля днес?

Красимира Костадинова (Мира Коста) е родена във Варна. Завършила е изящни изкуства в Университета на Пикардия „Жул Верн“ и архитектура в Нормандия. Участвала е в изложби в Амиен, Париж, Руан, в България в изложби във Варна, Добрич, Разград, Пловдив, София. Първата ѝ самостоятелна изложба е през 2025 г. в Градската художествена галерия във Варна. Занимава се с живопис и с керамиката. В началото на тази учебна година в ОУ „В. Левски“ в село Михалич, община Вълчи дол, се откри нейна широкоформатна абстрактна картина, която изразява и идеите ѝ за взаимодействие със заобикалящата ни среда.

– В коя част на Варна израснахте? Променило ли се е съществено това място сега?

– Детството ми мина в широкия център на Варна. Като художник и архитект, отраснала във Варна, въпросите, свързани с града много ме вълнуват. Завърших архитектура във Франция. Там много сме говорили не само за града, а за урбанизма изобщо. Родена съм във Варна, но имайки предвид, че съм живяла и на други места в Западна Европа, във Франция и Дания, повторно избрах Варна, защото си дадох сметка, че най-щастлива се чувствам тук с хората, които обичам, с морето. Върнах се тук преди 10 години. Град Варна си има характеристики, които са изключително приятни. Морето, разбира се, което много малко варненци осъзнават като богатство, растителността, космополитният дух на града, климатът и още много други неща.

– Ако се върнете към детските си години, кой Ви е най-хубавият спомен?

– Спомените ми са свързани с хората в града. Естествено, семейството. Аз съм дъщеря на Галина Литвин Костадинова, която е живописец и на Веселин Костадинов, който е скулптор. Те винаги са ме водили по изложби, по концерти, на различни места, свързани с морето, по плажове. Всичко това формира вкус, отношение към живота. Хората правят красив живота.

– Значи не е имало дилема при избора професия?

– Не, защото за мен важното е човек да използва своите таланти. Всички произведения, които създавам, са свързани с визуалното и с пространството. Позиционирането на нашето тяло в пространството е и скулптура. Сега се занимавам и с керамика. Всичко това е част от моите таланти и аз нямах право да ги загърбя. Това ми носи щастие.

– Има ли нещо, което Ви липсва в родния град?

– Ако сравня с Франция и Дания, това, което усещах там беше една обща визия на хората за света около нас. Тук сме всеки ден облъчени с вълна на негативизъм и това е доста стряскащо. Специално във Варна липсва истинското присъствие на хората на изкуството и конкретно на художниците, присъствие на духовност. Може би те самите се поставят в това положение, не мога да кажа, но знам, че в този град има изключително сериозни и талантливи личности, които имат нужда да се изкажат, да творят и да бъдат водачи на обществото.

Откъс от интервю от поредицата „Нарисувай ми града“ с художници, родени и израснали във Варна. Цялото интервю ще бъде публикувано в тематично електронно издание. Поредицата се реализира с подкрепата на Фонд „Култура“ на Община Варна.