Веселин Костадинов – изкуството като полет в пространството
Какви са предизвикателствата на пространството като място за живеене и за творчество – разговор с Веселин Костадинов за скулптурата и ролята на художника.
Веселин Костадинов е роден през 1955 г. във Варна. Завършва скулптура във Великотърновския университет в класа на Константин Денев. От края на 80-те участва в национални симпозиуми по скулптура. Работи с дърво, камък, бронз, теракота, както и живопис. Негови скулптури има и на обществени места. На бул. „Княз Борис I“ във Варна се намират 2 от тях – „Разходка“ (фигурата на жена в близост до хотел „Черно море“) и паметникът на Дабко Дабков.
– В коя част на Варна премина Вашето детство и какви са Ви най-хубавите спомени оттогава?
– Роден съм в района на днешното кметство „Приморски“ в къща на улица „Никулицел“, на чието място вече има нещо друго. На тази улица всички хора се познаваха. Бяхме като едно голямо семейство. Имаше ценности. Спомням си, че срещу нас живееше ляла Анка сладкарката, на която когато докарваха въглища, тя ни викаше да ѝ ги прибираме. След това ни канеше у тях и ни черпеше с домашна лимонада. Нейната дъщеря беше художничката и учителка Сийка Равноустова, която вече я няма. В това семейство израсна Боряна, хористка във Варненската опера. Къщите си имаха наименования – розовата къща, например. Понякога сънувам тези къщи. Не си спомням толкова често да съм минавал по улица „Баучер“, но ми се е набил такъв сън в съзнанието: засилвам се по тази улица, в един момент политам над къщите и стигам до морето. Като малък, когато ходех за риба или да събирам миди, когато гледах под водата, зад някой висок камък имаше риф, като пропаст. По същия начин такова усещане имам, когато стигна брега на морето в съня си. Много реални усещания.
– Този сън не се ли превръща в произведения на изкуството?
– Веднъж. В периода, в който правех картини върху дърво, смесица от резба и живопис, бях направил един майстор Манол, който приличаше на мен. Сякаш аз летя над къщите.
– С какво свързвате морето?
– Морето от най-ранна възраст за мен е било място за изповед. Разговарях с него, споделях най-съкровени неща. Спомням си, като малки се събирахме момчетата от махалата, бягахме по улица „Найден Геров“, стигахме до морето, до Вълнолома и се връщахме обратно до Офицерския плаж. Изминавахме целия този път до Вълнолома и обратно и се прибирахме вкъщи. Това ставаше в 5 и половина сутринта. След това отивахме на училище.
– Защо решихте да станете художник?
– Причината е много странна. Моите родители работеха тежък труд. Неизвестно защо баща ми беше купил една книга – „Технически наръчник на художника“ на Карил Цонев. Като малък започнах да я чета, явно е представлявала интерес за мен. Той описва как бои на цинкова с бои на оловна основа не трябва да се смесват, защото при изсъхване те се напукват, трябва да се изследват цветовете непрекъснато. Това се оказа бариерата да се занимавам с живопис и да се занимавам със скулптура. Не бях добър по химия, не можех да правя такива анализи на цветовете, беше ми странно един художник да ги прави.
Откъс от интервю от поредицата „Нарисувай ми града“ с художници, родени и израснали във Варна. Цялото интервю ще бъде публикувано в тематично електронно издание. Поредицата се реализира с подкрепата на Фонд „Култура“ на Община Варна.
