Константинос Марицас: Балканите имат дълг пред славното минало да създадат още по-славно настояще и бъдеще

Гръцка поезия на български език се появява през последните години благодарение на преводаческия труд на Константинос Марицас. Защо предпочита поезията и как се развиват културните връзки между двете страни?

Константинос Марицас е роден през 1957 г. в София в семейството на баща грък и майка българка. Завършва електротехника в Атинската политехника „Мецовио” и магистратура по история на философията в Софийския университет. Работи като инженер на свободна практика, пише и публикува философски изследвания, издадени на български, гръцки, руски и английски език. Превежда гръцка поезия на български език.

– Колко души в момента се занимават с преводи на съвременна гръцка поезия на български език?

– Ще започна с два примера. В стихотворението „Държавни чиновници“ на К. Карьотакис четем стихове в превод:

Чиновниците се топят, загиват

по двама като колони в сградата.

Което е правилен превод, НО когато е писано стихотворението, думата „колона“ е означавала батерия – нека си спомним от училище колоната на Волта. Така че правилният превод е:

Чиновниците се топят, загиват

по двама като батерии в сградата.

Следователно смятам, че българската литература няма право, защото тези промени на значението на думите минават несъзнателно в езика и новите поколения се отдалечават все повече от първичните значения на думите, които са ползвали поетите.

Друг проблем е, че повечето преводачи са поети, които ползват т. нар. „подсрочник“ – някой превежда буквално стихотворението и после поетът го дооформя. Тук ще дам пак един пример от стихотворението на К. Варналис, „Море“. В превода на стиха:

Догдето някой ден, лукавке, ти ме вземеш,

думата лукавке в оригинала се отнася до „морето,“ НО в гръцкия език думата море е от женски род, а в българския е среден род.

Виждате колко лесно стават грешки и преводите излизат безсмислени, въпреки че са…точни.

Относно въпроса, не знам колко са преводачите, но вярвам, че са много повече, отколкото можещите. И понеже има много видове преводи – (буквален, художествен, смислов, технически и други, както и много видове преводачи – незнаещи или знаещи двата езика, където знаещите са или двуезичници или учили втория език, поети и други, едно стихотворение може да се „преведе“ по десетки начини. И десетте са „правилни“ от техническа гледна точка, но само няколко могат да се определят като „превод“, а не ново стихотворение, повлияно от чужд поет. Така че за мен преводачите са много, но преводите са много малко.

Костас Варналис – „Стихотворения“, София 2018, превод Константинос Марицас

– Защо превеждате предимно поезия?

– Съгласно мнението на Колридж: „Проза – думи в съвършен ред. Поезия – най-хубавите думи в съвършен ред“. Преводът на поезията е предизвикателството да съответстваш красотите на два езика, следвайки качеството на поета. Тоест, чрез превода не искам нито да повиша, нито да намаля нивото на поета. Искам да предам неговата гръцка красота на български красив език. Поетите – преводачи обикновено прекаляват и представят превежданите поети много по-добри, отколкото са те на родния си език.

– Кой е любимия Ви гръцки поет?

– Кавафис. Защото той бе обратен във всичко. Неговият гръцки език е толкова … грозен, но толкова грозен, против световното виждане за поезия, че накрая след две или три прочитания остава едно подсъзнателно красиво усещане. И не само това, красиво усещане пуска корени в мозъка и не излиза. Никой поет не е постигнал това, бих казал, преживяване. Да, Кавафис не се чете, той се преживява отново и отново и остава вечни следи. И тук бе предизвикателството – да предам този грозен език на един грозен български език, но толкова грозен, че да създаде това красиво усещане накрая. Не знам дали съм успял,  но поне имам чиста съвест пред Поета и българските читатели, че се постарах.

– Кой е любимият Ви гръцки съвременен автор изобщо?

– Гръцката култура, и в частност литература, има толкова голямо разнообразие, че е трудно един автор да те завладее. Десетки поети, писатели, и то на световно ниво. Четох, че в Гърция има най-много хора на изкуството като процент от населението. Стига да кажа, че има двама автори с Нобелова награда за поезия – Сеферис и Елитис, и още един загубен Нобел за медицина – Георгиос Папаниколау. Все пак ще отговоря, посочвайки Никос Казандзакис. И то поради голямото разнообразие на неговото творчества, езика, който ползва и противоречията, в които изпада.

– Може ли да се каже, че днес между България и Гърция има добри културни връзки на международно ниво?

– Разбирам въпроса така: дали България и Гърция си сътрудничат в културата и създават нещо съвместно, извън пределите на Балканите. Не съм чул и не знам за съвместни проекти на световно ниво. А не знаете колко би ми се искало да има! Люлка на цивилизацията са Балканите, колкото и това да не е удобно за някои нации, но е неоспорим факт. Но и Балканите не могат вековно да се позовават на славната история. Напротив, Балканите имат дълг пред славното минало да създадат още по-славно настояще и бъдеще. Добрият син е този, който ни кара да забравим баща му. И досега ние не сме добри наследници… Но пък вижте Турция! Турските сериали ни завладяха.

– До каква степен хората в България са запознати с това, което става в културната сфера в Гърция?

– Никаква. Ще дам един пример. Когато питам българина кой ти е любимият гръцки поет, отговорът е един: „Кавафис. Щом тръгнеш нявга за Итака…“ и точка. Нито второ стихотворение, нито вторият стих на цитираното стихотворение „Итака“. Тоест, нещата работят по инерция и на базата … авторитет. Когато любим композитор е Моцарт, любим художник е Пикасо или Дали, и т.н., това със сигурност означава непознаване на материала и прикриване зад авторитетни имена. Обаче възниква въпросът защо? Може би отговорът е много лесен – понеже сме съседи. Колко атиняни са посетили Акропола? Изненадващо малко, защото е в краката им. Понеже винаги можем да научим за съседа си, но никога не го правим.

С малките си сили се старая да приближа двете култури. До сега съм превел и издал в България цялостното поетично творчество на Кавафис, Карьотакис, Варналис и са готови Мария Полидури и Йосеф Елигя. Сега превеждам творба на Янис Рицос. Имам помощ от гръцката фондация „Йоаннис Ф. Костопулос”. С радост бих превел и българска поезия на гръцки език, ако се намери някой да финансира подобен проект. За съжаление без реклама и финансова помощ всяко старание е обречено на неуспех.

– В България вече не се говори много в публичното пространство за дружества за приятелство между Гърция и България, които осъществявам някакъв обмен и дейности на взаимно сътрудничество. На какво се дължи това, според Вас?

– Когато човек има проблеми, първото, което спира да развива, е културата. Първо ще си купи хляб, а после билет за театър. Кризата удари най-силно културните събития. Но това е нож с две остриета. Не мога и не искам да си представя как деца, които не са чели, не са ходили на театър, ще поемат щафетата и ще станат лидери в бъдеще, в близкото бъдеще. Наскоро видях как депутат в НС сричаше речта си. И това е само началото на един световен упадък.

– Учили сте и философия и сте автор сте на редица философски изследвания. Какви са търсенията Ви в тази област?

– Да, завърших магистратура по философия в СУ. Ще отговоря много кратко. Като инженер, защото първото ми висше образование е инженерно, съм любител на строгите и точни изрази и, съчетавайки философията, търся определенията на всички тези мъгливи философски понятия, които правят философията недостъпна, но и отблъскваща за болшинството. В книгите си съм предложил определения на повечето философски термини, както и как самата философия се е създала и развива.

– Къде представяте преведените от Вас книги? Намират ли те нова аудитория?

– В последно време вярата ми се възвърна. Направих доста представяния на свои книги в галерии и по покани на общини. Видях, че трябва да има лична връзка между автора и читателя. Ще съм щастлив, ако можех да познавам лично всеки един мой читател. И видях, че и читателят иска това – лична връзка с автора.

Снимка: Константинос Марицас и Катя Меламед (издател) – представяне на преводните книги с гръцка поезия във Варна през август 2018 г. в Галерия „Тереза Зиковска“. Книгите могат да се намерят в галерията.