Свилен Славов по пътя на киното
Дипломната продукция „Място за всичко“ на завършилия операторско майсторство в Университета в Портсмут Свилен Славов бе представена в родния му град Варна. Как вижда пътя си в киното един млад специалист в тази област?
Свилен Славов е завършил Пета езикова гимназия във Варна с английски и немски език. Университета в Портсмут завършва през лятото на 2017 г. Късометражният филм “Място за всичко” (A Place For Everything) се прожектира при голям интерес за една вечер в Кино стаята на Contemporary Space във Варна. Филмът вече има своя фестивален живот и има няколко награди.
– Защо избра Университета в Портсмут?
– Реших да замина във Великобритания, защото брат ми направи същото по-рано. Тогава кръгозорът ми се отвори, казах си, че е възможно да заминеш и в други страни. Най-добрите ми проекти са направени през университета, запознах се с хора, които мислят по същия начин и искат да правят същото като мен. Сега се преместих в Лондон, където работя за ebay, правя корпоративни видеа. Използвам свободното си време, за да се опитам да пробия в пълнометражното кино, което е много трудно. Би ми се искало в бъдеще да си намеря по-креативна работа. Лондон е изключително голямо, забързано и сиво място, но има изключително много възможности и затова съм там.
– Много българи ли учат кино в Университета в Портсмут?
– Аз бях единственият в моята година. Във випуска след мен имаше още един българин. Университетът не е нашумял сред българи, но аз го избрах, защото ми хареса филмовата програма.
– Какъв е до момента животът на дипломния филм “Място за всичко”?
– Филма започнахме да правим през септември 2016 г. Месеци наред планирахме да го снимаме във Великобритания. Поканиха ни на „Берлинале“ с филма, който направихме втората година в университета, филмът участва в младежка секция. Там се срещнахме с изпълнителния директор на „Ню Бояна филм“ Ярив Лернер. Представихме му идеята за дипломния си филм. Той веднага я хареса и каза: „Какво ви трябва? Млади сте, правите късометражно кино, искам да ви помогна“. Предостави ни безплатна техника, зали за снимане, голяма доза безплатен труд от хората, които работят в студиата. Проектът изведнъж се превърна в нещо по-голямо, което никой от нас не си бе представял. Филмът стана всъщност по-голям и по-добър, отколкото мислехме. В момента върви по фестивали, вече спечелихме няколко награди за най-добро операторско майсторство, за най-добър студентски филм от 2 фестивала, имаме и още няколко номинации. Имахме притеснения, че филмът е твърде дълъг – 20 минути. Когато предлагаш такава продукция, все едно заявяваш, че с 20-те минути заемаш мястото на други 4 души с филми по 5 минути. За да има такъв филм добър живот, се изисква качество, което предполагам, че имаме, щом ни дават награди. Все още не сме го предложили на много фестивали в България.
– Имаш ли идеи за други филми?
– Планираме доста неща заедно с хората, с които работихме в университета. Актьорът Филип Парантини, който участва във второгодишния ни филм, започна да продуцира пълнометражни филми. Той ни хареса от самото начало и ни предоставя възможности за работа. През лятото на 2018 г. ще продуцира 2 филма, в които иска да ни включи. Пишем сценарий за един пълнометражен филм. Мисля, че с него предстои доста работа. В момента преговарям със списание „Космополитън“ в Лондон да снимам онлайн контент за тях.
– Имаш ли любими режисьори?
– Много харесвам филма „Гранд хотел „Будапеща“, харесвам филмите на Уес Андерсън. Много хора го критикуват заради това, че визуалният аспект на филмите му се набива на очи, има много цветове, всеки един кадър изглежда като движеща се картина, което разсейва от историята. На мен това много ми харесва, всичко е изключително премерено и не мога да не му се възхищавам.
– Какви филми би искал да правиш?
– Не мога да отговоря с точност какво точно ми се прави като жанр. В момента искам да вляза в сферата на пълнометражните продукции, да започна отнякъде. Най-важното, което научих е, че контактът с хората и познанствата са главното в тази индустрия. Бих искал да се върна и да опитам и в България, но тук ми е трудно, защото не познавам хора, нямам контактите, които имам във Великобритания. Това е въпрос на време. Виждам, че нещата в българското кино се пробуждат.
– Следиш ли българското кино?
– Много неща не съм гледал. Бих искал да гледам „Възвишение“. Винаги съм си мислил, че в момента няма достатъчно български филми, които да обръщат внимание на историята на България.
https://vimeo.com/224328263
