Дияна Нанева: Удоволствието е в процеса на рисуване, не толкова в крайния резултат

Дияна Нанева обича да рисува и това си личи в изложбата, която показва в родния си град Варна. „Етажна собственост“ включва рисунки и принтове. Може да се види до 20 септември 2023 г. в Дома на архитекта.

В момента Дияна Нанева живее в София – по лични причини и по работа. Пътувала е доста в чужбина, но никъде не е живяла за дълъг период от време. Денят и минава с работно време. За новите си рисунки казва, че си отделя време сутрин преди работа.

– Съгласна ли сте с често срещаното определение за мрачна естетика като характеристика на работата Ви?

– Да, има нещо такова, може би, защото когато започнах да показвам работите си, нещата ми бяха доста по-мрачни. И сега има една лека меланхолия, дори и в настоящата изложба. Може би дълбоко в себе си съм меланхоличен човек. Не го крия.

„Етажна собственост“ – афиш

– В откриването на изложбата беше включена и среща с Вас, по време на която бяхте много комуникативна с публиката…

– Може би съм се научила да канализирам тази меланхолия. Обичам да се запознавам с хора, да говоря с тях. В работите ми има терапевтичен елемент. Цялата си негативна енергия изливам върху листа и гледам да не я показвам навън.

– Привърженик ли сте на начин на работа, при който първо задължително с рисува на ръка и след това се прибягва до технологии, независимо какви са те?

– Зависи какво искаш да постигнеш. Имах период, в който рисувах много с акварелни бои. След моливната рисунка я оцветявах с акварели и гваш. Мисля дори пак да се върна към това. Важно е на мен самата да ми е интересно. Ако рисуваш за себе си, ако пред теб има празен лист, трябва да ти е интересно какво ще стане. Аз съм от школата на Борислав Кузманов, който до голяма степен ме запали по графиката. При нея има техническа част след подготвителната рисунка. На мен най-много ми харесва рисувателната част. Удоволствието е в процеса на рисуване, дори понякога не толкова в крайния резултат.

© Дияна Нанева

– Ще се развивате ли все повече в областта на комиксите?

– Винаги съм харесвала и чела комикси. Колекционирам комикси и харесвам да ги рисувам и разказвам. Това ми е до голяма степен едно от основните занимания. „Final derby“ се казва един от комиксите, които съм направила, 24 страници завъшена история. Правила съм няколко кратки комикса, които са били част от омнибуси. Единият беше за сценарист, който води литературен клуб в Тайланд. Рисувала съм в почти всеки брой на списание „Ко-миксер“, тази идея много ми харесваше.

– Сега над какво работите?

– В момента работя с американския сценарист Дон Хендфилд, това е негова история, предистория на Питър Пан, заглавието е „Lost boy“. Той ме намери покрай работата ми за няколко корици на едно издателство и горещо пожела аз да съм негов художник. За първата част направихме „Кикстартър“ кампания. Събрахме средства, направихме и втора част, сега рисувам трета. В том 1 ще са 5 части. Много бих искала като завърша всичко, да го издам на български. Аудиторията е за юноши.

– Изложбата Ви е свързана и с „Моби Дик“. Това а сложна за четене книга…

– Трудна е за четене, да. Морето  е в сърцето ми като на всеки нормален варненец.

– Кои са любимите Ви художници на комикси?

– Калина Мухова, за която стана въпрос, ми харесва. Мьобиус ми харесва. Дейв Маккийн също, който е работил и по дизайн на филми, също Ерик Пъуъл. Много са.

Снимка на Дияна Нанева: © Яков Шустов