Джаз от миналото лято

С френската формация „Пулчинела” почитателите на джаза във Варна се срещнаха през лятото на 2009 г., по време на традиционния джаз фестивал. Смесица от танго, рок, фрий джаз, малко шансон… Това казват, че свирят четиримата музиканти от Тулуза. А те са Фредерик Кавален (перкусии), Флориан Демонсан (акордеон), Жан-Марк Серпен (контрабас) и Фердинан Думерк (саксофон, флейта).

Формацията е създадена през 2004 г. Наред с концертите, клубните участия и фестивалите, квартетът участва и в много други проекти с актьори, циркови артисти и танцьори. За работата на групата разказва ръковидителят й Фердинан Думерк.

– Определяте стила си като „делокализиран джаз”. Какво влагате в този термин, избран от вас?

– Искаме да кажем, че заимстваме фолклор. Накратко, ние обичаме джаза и свирим джаз, но това е нашият собствен джаз. Как можем да претендираме, че свирим джаз, след като живеем във Франция и сме носители на европейска култура? Правим джаз така, както ние го разбираме, внасяйки нашите влияния, нашия социален, икономически и културен контекст. Следователно това е „делокализиран” джаз!

– С какво ви вдъхновява комедия дел арте? Вероятно не само с името на героя, станал кръстник на групата ви.

– Харесва ни преливането на изкуствата в едно и особено търсенето на досег с театъра. В комедия дел арте Пулчинела е доста грозен персонаж, който казва на висок глас това, което всички мислят, но само си шушукат. Тази характеристика на „отблъскващ” персонаж доста ни допадна.

– Пулчинела ли е любимият ви персонаж?

– Да, заради размирния си дух.

– Обичате преливането на изкуствата. Каква част в стила ви заема театърът? Как по-точно си сътрудничихте с циркови актьори?

– Обичаме да придаваме на концертите си малко театралност, да има постановка и режисура. Но ние не сме актьори. Всичко става спонтанно, с някои малки жестове и всичко отива на мястото си по естествен начин, без да го отрепетирваме. Що се отнася до работата ни с циркови актьори, имахме успешно сътрудничество с жонгльори и акробати. Първите ни концерти бяха с една циркова трупа, ние акомпанирахме по време на представленията. След това го правихме още много пъти. Това е много интересна работа –подготвяме предварително основната музикална картина с цирковите актьори, след което, по време на изпълненията им, в зависимост от движенията им и това какво правят на сцената, импровизираме.

– Във всяка от композициите ви се разказва някаква история – „Животът и смъртта на чинара от Прюнан”, „Морфей”… Какви други истории разказвате? Кой от вас пише музиката?

– Заглавията ни насочват към най-различни истории и сюжети. Искаме заглавията да провокират въображението на хората – „Америка, която обичам”, „Лошо хлапе”, „Задъхан и кратък”… Някои композиции са родени от заглавието, при други то е дошло по-късно. Всички пишем музика. В началото доста пишех аз, акордеонистът Флориан също. По-голямата част от композициите сме правили всички заедно. Понякога някой има малка идея, заедно се опитваме да открием продължението, като например „Денят на пчелите”. Когато изпълняваме тази композиция, Флориан се разхожда сред публиката, аз се правя на диригент и накрая завършваме с танцова музика. Така сме го измислили четиримата.

– Някои от композициите ви дори са ремиксирани…

– Да, но не могат да се чуят по дискотеките. Това са експерименти на диджеи.

– Познат ли ви е балканският фолклор? Бихте ли направили нещо, вдъхновено от тази музика?

– Да, напълно е възможно. Дори вече го направихме, но резултатът не ни прозвуча особено „а ла „Пулчинела” и се отказахме от тази идея. Флориан слуша много балканска музика и е доста повлиян от нея.

Автор: Градското списание