Свилен Георгиев: Винаги, когато се разхождам някъде, се ражда сюжет

Къде намира вдъхновение край Темза художник, израснал на брега на Черно море? Разговор със Свилен Георгиев, който живее в Лондон и продължава да рисува в любимия си стил поантилизъм.

Свилен Георгиев е роден във Варна, където завършва Националното училище по изкуства „Добри Христов“, а след това скулптура и педагогика във Великотърновския университет. В продължение на 10 години преподава скулптура, рисуване и пластична анатомия в училището, в което е учил, а паралелно с това работи и като преподавател в школа „Дедал“. Във Варна има участия в повече от 20 изложби и арт инициативи. От 2020 г. живее в Лондон.

– Как се чувства един художник, роден край Черно море, след 7 години в Лондон?

– За много хора това мое заминаване беше ненадейно. Честно казано, сякаш беше вчера. Тук съм работил какво ли не, но никога не съм спирал да рисувам. В Лондон познавам много българи, сред които и бивши ученици на НУИ „Добри Христов“, които са ми помагали и ми помагат, в началото морално, но никога не съм чакал някой да ме спасява. Има много музиканти от училището, един от моите бивши ученици е в Лондон, тук са и няколко, които бяха в „Дедал“, останалите са в други градове. Не е вярно, че в Англия няма работа. Просто трябва да работиш и като работиш, получаваш достатъчно, за да живееш. Никога не ми е скучно. Лондон е мултинационален град. Тук, където живея, съм заобиколен от румънци, нигерийци, украинци, китайци, хора от Гана, Бангладеш, Пакистан, Уелс, Шотландия, разбира се, българи. Живея в къща. В България цял живот бях в апартамент. Сега имам двор и цветя. Една от съседките ми е възрастна шотландка, с която пием чай, а аз ѝ дадох да си посади български домати и тя много ги хареса.

– Преподавате ли уроци по рисуване?

– Нямам желание да преподавам уроци. Първо, защото се изморих. Десет години преподавах скулптура и рисуване в НУИ „Добри Христов“, паралелно с това преподавах и в „Дедал“. Тази работа е психически натоварваща. Второ, исках да се фокусирам върху моите проблеми в рисуването.

– Къде откривате вдъхновение в Лондон?

– Първата ми работа, когато дойдох тук, бе да посетя Националната галерия. Съвсем различно е да видиш на живо Ван Гог, Жорж Сьора… Рисувам само по мои теми, трябва нещо да ми е направило впечатление или да съм го преживял. Обичам да рисувам пейзажи, фигурални композиции. Рисувам места, където съм бил или които са ме впечатлили, защото по някакъв начин са свързани с живота ми. Когато имам време, рисувам на открито. Никога не сядам да рисувам просто така, заради самото рисуване. Не работя по поръчки. Който харесва, купува картина.

– Как се организира изложба в Лондон?

– Тук не може просто да се обадиш на галерист и да му кажеш, че искаш да направиш изложба – кандидатства се и за индивидуална изложба, и за участие в общи изложби. Два пъти направих изложби в посолството на България. Няколко пъти се присъединих към групата на художници в Челси, които всяка първа събота на месеца правят пленери. С тях рисувах Тауър Бридж, но те пътешестват и по-надалеч. Тук разстоянията са големи. Във Варна училището ми беше на 20 минути път пеша, а аз ходех с кола, сега ми е смешно. Тук за да отида до магазина, който е на 6 километра, трябва да съм с кола. С художниците в Челси участвах и в биенале на живописта, единия път изложбата беше в старата сграда на общината. Аз не съм още член на тази група, за изложбите им кандидатстват хора от цял свят. Единия път имаше 2800 кандидата, от които те избраха само 200 души. Тези, които не сме членове на групата, участвахме с по една работа. На следващата година те харесаха една моя картина и тя се продаде. Картината се казва „Environment“ – гледка от едно много скъпо жилище, в което бях – Темза, Тауър Бридж, южен Лондон, корабчета, в които постоянно живеят хора, над тях летят чайки. Направи ми впечатление съчетанието на стари и нови сгради. Не знам кой купи тази картина. Имах също участия в инициативи на галерия The Holy art – веднъж дигитално, няколко пъти в различни пространства. Сега планирам да участвам в един арт панаир през октомври, за което задължително се кандидатства. Конкуренцията е огромна, за всеки панаир кандидатстват около 3000 души.

– Все така сте верен на поантилизма. С какво Ви завладя този стил?

– В Лондон дори се запознах с един поантилист англичанин, а друг срещнах случайно на арт панаир. Бях много изненадан. Няма много художници, които рисуват по този начин. При мен този стил дойде някак естествено. Ако го бях търсил целенасочено, още като ученик щях да рисувам така. Веднъж експериментирах и ми хареса. Изградих си идея за него, когато навлязох в теми като космология и квантова физика. Целият свят, който ние познаваме, видим и невидим, е изграден от атоми, от кварки. Те символично могат да се нарекат точки. Целият свят е изграден от точки, ние също сме точки в него, звездите, които виждаме, са точки. Така и аз създавам свят от точки.

– Имате ли любими места в Лондон или по-надалеч?

– Харесва ми да се разхождам из големите паркове, които се намират на около 5-10 километра с кола. Там има много птици. Дори сега завършвам една картина – гледка от парк. Харесва ми по-старата част на Лондон, съчетанието между нови и стари сгради. Можеш да видиш небостъргач и до него сграда на 500 години. Старите сгради се поддържат. Англичаните са взели в архитектурата красивите неща от други страни. В плановете ми е да посетя някои други стари градове. Винаги, когато се разхождам някъде, се ражда сюжет. В няколко картини исках да нарисувам и море и съм си представял нашето море.