Габриела Георгиева: Изкуството изисква постоянна и целенасочена работа

Със спектакъла на „Турандот“ на 23 юли 2026 в Опера в Летния театър – Варна, се отбелязват 100 години от премиерата на операта и 85 години от рождението на Гена Димитрова. Габриела Георгиева е в ролята на Турандот.

Габриела Георгиева е доцент в НМА „Проф. Панчо Владигеров“, която завършва през 1998 г. Специализира оперно пеене в Българската академия за изкуство и култура „Борис Христов” в Рим при проф. Джанела Борелли, работила е с Гена Димитрова и с Калуди Калудов. Наскоро е отличена с наградата „Певица на годината“ 2025 на първите Международни тракийски награди за класическо изкуство на Соня Йончева.

– От богатия си творчески опит като певица с международно признание, също и като преподавател, доцент д-р в НМА „Панчо Владигеров“, какви напътствия отправяте към младите за тяхното творческо израстване?

– Да бъдат отговорни и да работят много. Да притежаваш талант не значи нищо, ако не се усъвършенстваш и не изградиш онази прецизна вокална техника, която помага на образа, а не обратно. За подобни случаи Гена Димитрова казваше, все едно ги виждам как обръщат страниците на партитурата и следят къде се намират. За да изгради драматургично образа, певецът трябва да е преодолял всякакви вокални препятствия, а за това са необходими време, труд и търпение. Също жертви. Певецът трябва да се лиши от редица удоволствия, за да може в изкуството да постига онова, към което се стреми. А ако вече си създал име и си натрупал репертоар, трябва да ги защитаваш.  Оперната партия, която често пееш, е като дрехата, която с носенето се захабява. Ако примерно след 2-годишно прекъсване ми се налага да пея отново Турандот, започвам отначало да „почиствам“ ролята – всички щрихи, всичко, което е казал композиторът – текст, ритмика и т.н. Фраза по фраза, всичко трябва да се мине като на химическо чистене.

– Хубаво сравнение.

– Сравнението не е мое, то е на Гена Димитрова. Тя разказваше, че го е научила от един пианист в Миланската скала. Постоянна и целенасочена работа – това е, което изисква изкуството и през целия си творчески път аз съм се придържала към този завет на Гена Димитрова

– Във Варна сме се наслаждавали на Вашето изкуство в най-тежките сопранови партии и Ваши коронни роли на Турандот, Абигаиле, Норма, Джоконда, Лейди Макбет… А  на 23 юли в XVII Опера в Летния театър 2026 отново ще Ви аплодираме като жестоката китайска принцеса в спектакъла на „Турандот“. Отбелязваме и 85-годишнината от рождението на великата Гена Димитрова, чиято Турандот оставя неизличими следи на оперната сцена. Какъв разговор водите със своята учителка сега, когато и Вие жънете аплодисменти в същата роля?   

– Не бих се сравнявала с „Недостижимата Гена“, както всички я наричаме. Никога и в най-смелите си мечти не съм си представяла, че ще пея Турандот. Ако си пусна нейната Турандот на Арена ди Верона, си казвам, това е нечовешко, не може да се изпее втори път. Моят глас е различен и не толкова драматичен като нейния, но мисля, че с годините влязох в този репертоар, така че се надявам тя да се радва за мен. Наред с Гена Димитрова, безкрайно обичам и Анна Томова-Синтова. Когато за пръв път ми предложиха да пея Абигаиле в „Набуко“,  тя възкликна: „Чудесно, само че трябва да я пееш като Донна Анна в „Дон Жуан“, недей да пееш с повече глас от това, което си ти“. Придържам се към този съвет и съм сигурна, че ако Гена беше жива, щеше да ми каже същото нещо. Тя много държеше да пеем със собствените си гласове и все повтаряше: „Ако имитираш Калас, ти не си нито Калас, нито си ти, ти не знаеш коя си, ти си никоя.“ Ако пееш със собствения си глас, ще съумееш и да го съхраниш, а това е от основно значение. За съжаление днес често се иска от младите да пеят всичко, без да се взима предвид спецификата и крехкостта на гласа. И те обикновено не отказват, защото знаят, че конюнктурата е безмилостна и следващия път няма да ги поканят. Ето защо понякога виждаме млади хора как изведнъж блясват като звезда, а след това бързо изгасват и изчезват. Дължи се на неправилното пеене и неправилния репертоар.

– Самият Пучини определя Турандот като най-трудната партия за сопран, която е написал. Краткостта и силният драматизъм умножават сложността на ролята, която изисква неимоверно отдаване. Постигнахте ли максимума на своята интерпретация или все още продължавате да търсите нови детайли в разкриването на образа?

– Категорично да. Ако решиш, че си постигнал максимално доброто, значи си спрял да се развиваш и тръгваш по нанадолнището. В нашата професия няма граници, има само един безкраен хоризонт и непрекъснато надграждане както на вокалната техника, така и на артистичното превъплъщение. Пея Турандот от 2009 година и оттогава досега тя е претърпяла много модификации, в зависимост, разбира се, и от концепцията на режисьора. Някои настояват Турандот да бъде по-хладна, да бъде ледената принцеса, други искат да се види наранената жена, дала обет да не се обвързва. Много могат да бъдат гледните точки към тази героиня и това е хубаво, защото ако режисьорът е убедителен, може да те провокира да намериш нещо ново, нещо различно. И точно това е смисълът, това е красотата на нашата работа.

Интервю на Виолета Тончева (откъс).