Неувяхващата легенда за парахода „Черният принц“ от Михаил Зошченко
От сенките на морските дълбини още блещукат светлинките на потъналото английско злато в трюмовете на легендарния параход „Принц“. И то не къде да е, а в Черно море . Така „Принц” оживява като „Черният принц” и подхранва въображението на мнозина още от края на XIX и началото на XX век, та до наши дни.
Един от тях е руският и съветски писател Михаил Зошченко. Той му посвещава историческия си очерк „Черният принц”. Преведен е на български за първи път през далечната 1945 г. В началото на 2021 г. варненското издателство МС я преиздаде. И умело се прицели в мечтите на мнозина, особено в пандемичната обстановка на уединение и самота, за да убеди всички, че темата за неразгаданите тайни на морското дъно е вечна.
„Черният принц от Михаил Зошченко
Истинското му име е „Принц”, а морските историци уточняват с охота, че в началото на Кримската война (1853 – 1856 г.) английското правителство използва този нов параход – фрегата, за нуждите на английската армия.
И така, каква е историята на странния кораб, който буди въображението на мнозина и днес.
Спуснат е на вода през 1853 г. във водите на Темза. Пристига на 8 ноември 1854 г. от Цариград и застава на външния рейд на пристана край град Балаклава, в Севастополския залив. Странно, но там губи и двете си котви. Дават на екипажа една резервна от пристанището.
Няколко дни по-късно над Кримския полуостров се разразява ураган с невиждана дотогава по тези места сила. В крайбрежните скали за броени часове намират гибелта си 34 кораба. Един от тях е „Принц”.
Така Михаил Зошченко разплита по страниците на книгата множеството предположения, слухове, догадки и съмнения за товара на кораба. А те след това водят след себе си и редица подводни експедиции до морското дъно. Идват търсачи на съкровища и силни усещания от Франция, Норвегия, Италия, дори Япония. Но без особен успех. Още по-странното е, че собствениците на кораба не се впускат в търсенето на това митично съкровище.
Корпусът на „Принц” така и до днес не е намерен. А за товара му, едва ли някой би се наел да докаже, че е съдържал стотици хиляди златни лири стерлинги, предназначени за кралската армия. Как и защо е получил прозвището „Черният принц”, това всеки би разбрал, когато прочете и последната страница от книгата. Тя все още си остава увлекателна загадка, като всяка добре разказана история, но показва устрема на човека да надмогне смъртта и да продължи да търси отговорите, които лежат скътани дълбоко под морското равнище.
