Джонатан Суифт – сатира на 350 години

На 30 ноември 2017 г. се навършват 350 години от рождението на Джонатан Суифт, считан за един от най-големите сатирици в англоезичната литература. Произведението му „Пътешествията на Гъливер“ и до днес се подлага на редица прочити. В Дъблин, родния град на Суифт, годината ще премине под знака на годишната от рождението му, а първото събитие е изложба.

През януари и февруари Обществената библиотека в Дъблин е домакин на изложбата „Джонатан Суифт и Дъблин“, която до края на годината ще обиколи и останалите нейни клонове в града. Сред експонатите са ръкопис на Суифт от 1726 г. с неговия подпис; различни илюстрирани издания на „Пътешествията на Гъливер“, сред които първото, публикувано в Лондон през 1726 г. и второто, публикувано в Дъблин през 1727 г.; съвременни издания на книгите на Суифт в лимитиран тираж; портрети на Суифт. Сред предстоящите големи събития е конференция, посветена на живота и творчеството на Джонатан Суифт, която ще се проведе през юни в Тринити Колидж в Дъблин, където Суифт учи, преди да продължи образованието си в Оксфорд. През 1713 г. става декан на катедралата „Свети Патрик“.

Джонатан Суифт пише сатира, памфлети, есета и поезия.

Цитати от Джонатан Суифт

Никой не приема съвети, но всички ще приемат пари. Следователно парите струват повече от съветите. („Напътствия за прислугата“)

Ако един човек ме държи на дистанция, успокоените ми е, че и той се държи на дистанция. („Напътствия за прислугата“)

Когато на света се появи истински гений, може да го познаете по това, че всички празноглавци се обединяват срещу него.

Защото читателят трябва да има пред вид, че позорната практика да се получават високи служби, като се танцува на въже, или да се добиват почетни отличия и други знаци на благоволение, като се прескача пръчка или се минава под нея, е била най-напред въведена от дядото на сегашния император и е достигнала до днешните си размери чрез постепенно развихряне на партийните борби. („Пътешествията на Гъливер“ – „Пътуване до Лилипутия“)

Никой закон в тази страна не трябва да превишава по броя на думите броя на буквите в тяхната азбука, която се състои само от двадесет и две букви. Но в действителност малко закони стигат дори до тази дължина. Те са изразени с най-ясни и прости думи. („Пътешествията на Гъливер“ – „Пътуване до Бробдингнаг“)

Автор: Градското списание