50 години „Златна роза“ – кратка разходка из историята на фестивала

1 снимка

Юбилейното 30-о издание на фестивала на българското кино „Златна роза“ започва на 7 октомври. Безплатни билети за една  прожекция може да спечелят зрителите, ако участват в играта, посветена на неговото развитие. Кратка разходка из историята на фестивала. 

Началото на фестивала е през лятото на 1961 г. по иницитива на Управлението на кинодейците и Градския народен съвет – Варна. Първото издание обхваща игрални, документални, научно-популярни и анимационни филми. Специално жури определя награди за най-добър филм на съвременна тематика, най-добър сценарий, режисура, операторска работа, най-добро изпълнение на женска и мъжка роля и други. Основният девиз е “Родното киноизкуство за мир и социализъм”.

Фестивалът се провежда в разгара на лятото, от 31 юли до 9 август и има колосален успех – 17 300 зрители дневно. Прожекциите са в новопостроеното лятно кино „Република” (на мястото на днешния Фестивален и конгресен център). То разполага с 1100 места и 12-метров широк екран, предназначен за новата за времето си система „Синемаскоп”. Друга част от програмата на фестивала се представя в недокрай завършеното лятно кино „Ленин“ (на мястото на днешната галерия „Графит”), а също и в летните кина „Златни пясъци”, „Димитър Благоев”, „Култура”, „Балкантурист” (в тогавашния курорт „Дружба” – днес „Св. св. Константин и Елена”) и „Първи май (квартал „Аспарухово”). Останалите зимни кина („Република”, „Димитър Благоев”, „Георги Димитров”, „Македония”, „Асен Златаров” и „Първи май”) също представят в по-голямата част от програмата си панорама на български филми.

Фестивалните галавечери на „Златната роза“`62 са от 12 до 22 юли (в изцяло завършеното лятно кино „Ленин“ с 1500 места. Участват 10 игрални филма – колкото е и годишната продукция. Зрителите са 140 000. Все по-масово се утвърждава една практика, която днешните организатори на културни събития определят като спонсорство. По-големите предприятия в града „поемат шефство” над тържествените прожекции: Корабостроителния и кораборемонтен завод „Георги Димитров”, Консервния комбинат „Янко Костов”, „Елпром”, Държавен машиностроителен завод „Васил Коларов”, Содов завод „Карл Маркс”, Държавно индустриално предприятие „Дружба” и други. В деня след прожекцията постановъчните екипи се срещат с трудовите колективи и обсъждат филма. Програмирането на фестивала през летните месеци го прави част от летния културен сезон „Варненско лято”.

След построяването на Двореца на културата и спорта през 1968 г. филмите от програмата на „Златната роза” се представят в невиждани за родните мащаби зала и прожекционен екран. Предизвикателство за организаторите е и промененият сезон. „Златната роза” започва да се провежда през октомври. Той не е просто част от „летния отдих на трудещите се”, а форум за срещи на режисьори, сценаристи, художници, актьори, продуценти, културни администратори… Въпреки това интересът на публиката не стихва. Всяка фестивална вечер зала „Конгресна” се изпълва до краен предел с над 5000 ентусиазирани зрители. А организирането и популяризирането на подобен кинофорум не е никак лесно, защото вече се задава и сериозна конкуренция. През 1965 г. също във Варна е поставено началото на фестивала на Червенокръстките и здравни филми, който се провежда в края на май и началото на юни и прави сериозна международна селекция. 

До 1971 г. „Златната роза“ е ежегоден фестивал на българския филм – така той нарича и конкурсите са за различните видове кино (въпреки че години наред неигралното кино има свои форуми в Кюстендил, Велинград и Толбухин). През 1974 се редуцира във Фестивал на българския игрален филм и става биенале.

След 1989 г. съществуването на фестивала е съпъствано от неизбежните проблеми. През 1990 г. ограниченията във финансирането принуждават организаторите в лицето на Съюза на българските филмови дейци и Министерство на културата да преместят „Златната роза“ в София. Наблюдатели и публика обаче са категорични, че фестивалът не е същият. Няма го високият емоционален градус на многобройната и вярна варненска публика. Интересът на медиите и чуждестранните наблюдатели се е стопил. Събитието потъва в злободневието, белязано от митинги, подписки, шествия, стачки… Българското кино се оказва неподготвено да реагира адекватно на обществените и икономически промени. Произвоството на игрални филми драстично намалява: от над 20 в средата на 80-те до 2-3 филма годишно в средата на 90-те. 

Едва през 1994 г. се събира достатъчно продукция, която да бъде програмирана за фестивал. Тогава „Златната роза“ сякаш възкръсва отново за Варна. Следва още едно издание през 1996 г. Последвалите бурни политически събития и икономически сътресения сякаш отново поставят на карта съществуването на фестивала. За радост това трае кратко.

След 2000 г. „Златната роза“ се утвърждава отново като биенале. Нещо повече, след безспорно успешното му издание през 2010 г., организаторите от Изпълнителна агенция „Национален филмов център“ организират и тазгодишното юбилейно издание – 30-о по ред и 50 години след неговото начало в далечната 1961 г. Програмата съдържа две конкурсни програми с 12 пълнометражни и 18 късометражни игрални филма.

Филми и режисьори носители на „Златната роза” за пълнометражни игрални филми

1961 – „А бяхме млади“ (Бинка Желязкова)

1962 – Не се присъжда

1964 – „Веригата“ (Любомир Шарланджиев)

1965 – Фестивалът е част от Фестивала на балканското кино и Голяма нагрд не се присъжда

1966 – „Цар и генерал“ (Въло Радев), Васката (Борислав Шаралиев)

1967 – „Най-дългата нощ“ (Въло Радев)

1968 – „Бялата стая“ (Методи Андонов)

1969 – „Осмият“ (Зако Хеския)

1970 – „Сбогом, приятели“ (Борислав Шаралиев)

1971 – Не се присъжда

1972 – „Наковалня или чук“ (Христо Христов)

1973 – „Иван Кондарев“ (Никола Корабов)

1974 – „Зарево над Драва“ (Зако Хеския)

1976 – „Допълнение към Закона за защита на държавата“ (Людмил Стайков)

1978 – „По дирята на безследно изчезналите“ (Маргарит Николов)

1980 – „Бариерата“ (Христо Христов), „Сами сред вълци“ (Зако Хеския)

1982 – „Хан Аспарух“ (Людмил Стайков)

1984 – „Борис I“ (Борислав Шаралиев)

1986 – „Те надделяха“ (Киран Коларов)

1988 – „1952 – Иван и Александра“ (Иван Ничев)

1990 – „Тишина“ (Димитър Петков)

1994 – „Козият рог“ (Николай Волев)

1996 – „Закъсняло пълнолуние“ (Едуард Захариев)

2000 – Не се присъжда

2002 – „Емигранти“ (Ивайло Христов)

2004 – „Мила от Марс“ (Зорница София), „Изпепеляване“ (Станимир Трифонов)

2006 – „Маймуни през зимата“ (Милена Андонова)

2008 – „Дзифт“ (Явор Гърдев)

2010 –  „Източни пиеси“ (Камен Калев)

Източници: В. „Култура“, брой 36 (2244), 11 октомври 2002 – Димитрова, Геновева. „Златни рози и белези от бодли“;  Кутин, Любомир „Фестивалът като феномен на художествената култура“, изд. „Сталкер“ – Варна 2004 г.