Шпионажът като вдъхновение – как писатели са ставали тайни агенти

Преди известно време английският писател Фредерик Форсайт призна, че няколко десетилетия е работил за МИ-6. И други известни британски писатели са съвместявали творчеството и шпионските игри. 

Историите на четирима писатели и един модел, работили като шпиони, представени от РБК. 

Фредерик Форсайт

Писателят става известен със своите политически и шпионски романи. Оказва се, че източник за вдъхновение за него е било не развитото въображение, а собственият му живот. Форсайт се саморазобличи в автобиографията си The Outsider: My Life in Intrigue. Той описа как са го вербували в края на 60-те години в Нигерия, където е пристигнал по време на гражданската война като репортер на агенция Reuters. В последствие писателят е предавал засекретени отчети от Родезия, ЮАР и Източна Германия. Според признанията на самия Форсайт, работата му за МИ-6 не е била заплатена и той я е вършил изключително за идеята.

Греъм Грийн

За още един писател работата за британското разузнаване води до нарушено здраве. Мечтата на автора на „Тихият американец“ е била да служи в армията, но медицинската комисия не го одобрява и той решава да предложи услугите си на МИ-6. Тук му помагат и роднинските връзки: шпиони са били братът и сестрата на Грийн. През 40-те като представител на министерството на външните работи на Великобритания той работи в Сиера Леоне и Португалия. Запомнен е с опита си да разшири щата на МИ-6 за сметка на пристанищните проститутки. Грийн предлага да се разкрие в съседния на Сиера Леоне Сенегал, тогава френска колония, публичен дом, където работещите в него да научават важни сведения от офицерите във френския флот. Тогава МИ-6 счело това предложение за неджентълменско. Оказва се, че конкурентите на британските спецслужби не са били толкова претенциозни по въпросите за морала, за което свидетелства следващата история.

Кристин Кийлър

Британският модел, Кристи Кийлър е наречена Мата Хари на 60-те години. През 1957 година тя пристига в Лондон, спасявайки се от скуката в своето родно провинциално градче. В столицата тя започва да работи като танцьорка в бар, където се запознава със Стивън Уорд, осигуряващ красиви момичета на възрастни джентълмени. Скоро сред клиентите на Кийлър се оказват военният министър на Великобритания Джон Профумо и съветският шпионин Евгений Иванов. Именно на него тя предава военни тайни, които узнава от Профумо.

Интригата на министъра с момичето излиза наяве. „Делото Профумо“ става един от най-известните секс кандали по време на Студената война. Министърът е лишен от поста си и е принуден да работи като мияч на съдове в заведение за бедни в Ийст Енд, а самата Кийлър лежи 9 месеца в затвор за измама на правосъдието. „Аз бях шпионка и не се гордея с това. Истината е, че предадох моята страна“, пише 71-годишната Кийлър в една от книгите си.  

Йън Флеминг

Всички познават Йън Флеминг като „баща“ на Джеймс Бонд, но преди да напише първия роман за агент 007, той самият е бил в тайните служби. През 1931 година той не успява да започне работа в Министерството на външните работи на Великобритания. Учудващо е, но се проваля на изпит по писане на съчинение. Все пак постъпва на работа в агенция Reuters и скоро е завербуван от спецслужбите.

През 1933 година Флеминг за първи път посещава Москва – пише за съдебните процеси на шестима служители от английската компания „Уикърс“, обвинени в шпионаж. След 6 години отново посещава СССР, вече като кореспондент на вестник The Times, но освен дописки за вестника, предава и секретни сведения, доста по темата за морално-психологическото състояние на Червената армия. Бъдещият писател е таен агент до 1946 година, след това се жени за наследница на милиони и заминава с нея за Ямайка.

Съмърсет Моъм

Британското разузнаване вербува Моъм през 1915 година, когато той вече е бил на 50 години. Неизвестно е какво са открили един в друг секретната служба и вече известният писател (по това време той е автор на около 20 книги), заминал като доброволец на Червен кръст във Франция, в окопите на Първата световна война. Две години той работи в Швейцария като свръзка, предавайки донесенията на други агенти. „Голяма чат от живота на тайния агент е изключително монотонна, а значителна част от нея, за учудване, е и безполезна“, спомня си по-късно писателят. Опитът му е послужил за създаване на сборника с разкази „Ашендън, или британският агент“.

Неразбираемо е и това как МИ- 5 изпраща вчерашния куриер в революционна Русия, снабдявайки го с гигантската по това време сума от 21 000 фунта и задачата да предотврати излизането на Русия от Първата световна война. Единственото, което успява да направи Моъм, е представяйки се за журналист, да се срещне с Александър Керенски. Но ползата от този разговор не е голяма – той скоро е свален от болшевиките.

Здравето на Моъм силно се влошава в Русия и вместо нова задача той получава от лекарите направление за курорт – да се лекува от туберкулоза. С това и приключва службата му за МИ-5.