„Четвъртото листо на детелина“ от Радостина Драгоева
Стихотворения от последната поетична книга на авторката „Четвъртото листо на детелина“, излязла в края на 2014 година. Нейна поезия се представя за първи път в Градското списание.
Радостина Драгоева е родена през 1971 г. в Каварна. Живее във Варна, където работи като икономист. Пише от малка и публикува свои стихотворения от ученическа възраст в местни и централни печатни издания. Отличавана е в национални конкурси за поезия, носител на Специалната награда на СБП от Националния литературен конкурс „Георги Давидов“. Член на Славянска литературна и артистична академия, на Сдружение на писателите – Варна, и УС на Фондация „Христо Ботев“. Автор е на книгите „Завръщане“ (2007), „Смисъл в сълзата“ (2011) и „Деца и животни“ (2011).
КОГАТО
Когато вярата е ненамерена,
различията крякат като жаби.
И сякаш мракът с длани е почернил
душите примирени, че са слаби.
И няма ги лъчите искрометни,
които да съединят идеи.
Тревогата се слива във куплети.
А искам други ноти да се леят!
Как да намеря брод във тази полюсност?!…
Как да стопя стени и километри?!…
При толкова разнопосочни полети…
При толкова утеха ненамерена…
Когато болката се умножи по сто
и драска с нокти рани през съдбата ми,
оставаш Ти – четвъртото листо на детелина,
вътре в сълзата ми.
СВОБОДА
Излезе охлювът от тясната черупка.
Рогца повдигна, запълзя в дъжда.
Затворен дълго – презимувал в дупка,
вживя се в новата си свобода.
Треви зелени пътя му постлаха,
усети с пипалата си храната.
Не чувстваше без мантия уплаха,
защото бе последвал светлината.
Ала развихри се зловеща буря.
Притисна го съборено дърво.
И наранен потъна в бурените,
да сбира крехкото си мъжество…
Крачета малки спряха сред тревата.
Пое ръчичка мекото му тяло…
Навярно все спасяват ни децата
в сегашното ни сложно безначалие.
РОДНИЯТ ЕЗИК
Родният език потича с млякото.
С малки глътки светло те захранва
още от появата ти чакана.
Родният език камбана е.
Той звъни, когато сипеш радост,
стене, щом усетил си тревога,
плаче, ако ценност се разпада
и подсказва връзката ти с Бога.
Той е извор, бликнал от душата,
носи ключ за тайнства и вселени.
Взира се дълбоко, не пресмята,
утешава чувства оскърбени.
Вае вдъхновено всяка близост,
с ясписи и сол я аранжира.
Родният език – вълшебен извлек
от листенцата на бяла мирта.
Нежен като глас на окарина,
топъл като ведро юнско лято,
родният език прескача синори,
щом Любов
във него
е налята.
© Радостина Драгоева, Варна, 2014
Автор:
