Покана за цветно пътешествие с художника Пламен Монев

Пътешествия из градове в Европа и срещи с морето предлага в новата си изложба Пламен Монев. До 11 декември 2020 г. художникът гостува за пореден път в Галерия Le Papillon във Варна.

Пламен Монев живее и работи във Варна. Завършил е живопис в НХА. Има тридесетина самостоятелни изложби в България, Италия, Украйна, Швейцария, Норвегия, Германия, Унгария. Работи и в сферата на графиката, илюстрацията и акварела. В Галерия Le Papillon гостува за 9-и път.

– Определяте ли себе си като пътешественик?

– Изложбата „Пътешествие“ е едно отдавнашно мое намерение. Първата изложба, която направих в Галерия Le Papillon, се казваше „Voyage“, има препратка. Аз съм човек пътешественик, обичам да пътувам, по-точната дума е пътешествам. Обичам новите места и връщането на стари места, където са ми останали мили спомени и съм се чувствал добре, тоест, където се чувствам у дома си, макар и да съм бил за броени дни. Известна е сентенцията, че родината на човек е не там, където се е родил, а където се чувства на мястото си.

„Лавандулов дъжд в Прованс“ © Пламен Монев

– В изложбата Ви присъстват реални места – от Франция, Великобритания. Има ли и други?

– Това са пътешествия из страни и градове. Франция, Англия – това са места, където съм бил, макар и да не са абсолютно документално изобразени, но искам да заразя с тяхната чудесна атмосфера моя зрител. Рисувам градове, крайбрежия, изгледи от Европа. Единственото ми излизане от Европа е в азиатската част на Истанбул. Мечтая занапред да имам късмета да посетя и други континенти, но Европа е най-наситеното и разнообразно място, където можеш да натрупаш впечатления.

– Редица от картините изобразяват гледки към морето. Това любим Ваш сюжет ли е?

– Обичам този трик, който много художници използват, и то не в последно време. Така наречените „Малки холандци“ заради малките формати, в които са работили, иначе големи художници, в зората на XVII век въвеждат този прийом – поглед през прозорец, през отворена врата към стая, през нея се вижда отворен прозорец, оттам другата стая, оттам съседният двор и така до безкрая, до хоризонта със синеещите планини в далечината на картината. Това има два плюса: създава у зрителя впечатление за безкрайност, всяко пространство ти отворя врата към следващото, а когато човек гледа отвътре навън, у него остава неосъзнатото впечатление, че е в защитена среда, от която наблюдава външния свят. Това, според мен, придава на картината особен уют.

„Бяло вино, Бяло море“ © Пламен Монев

– Пътешествието рано или късно Ви отвежда до морето…

– Никога не деля картините си на морски пейзажи и други, но винаги изпитвам необходимост в една колекция да има и поглед към морето, защото друго си е… Да не повтарям тази толкова добре известна мисъл на Хемингуей, че всичко, което е далеч от морето, е провинция. Има много места, където колкото и да ти е приятно да бъдеш, след като постоиш няколко часа и изминеш няколко прекрасни улици, започваш да изпитваш липсата на нещо. Отначало без изобщо да се замисляш, започваш да се оглеждаш, въздухът да не ти стига и осъзнаваш, че този безкраен хоризонт, който ти предлага морето, не може да бъде заменен и с най-прекрасните планини, и с най-вълшебните гори, и с най-красивата архитектура. Морето си е море…

– Това ли са последните Ви картини – гледките към морето?

– Да, гледки към морето, от времето на първата карантина. Човек винаги търси отдушник. Облагодетелстван съм от моята професия, че мога да материализирам мислите си и да предложа и на други хора да бъдат мои спътници.

Neal’s Yard, Лондон © Пламен Монев

– Сега може би ще се появят още и други картини?

– Това е началото на едно голямо пътуване. Имам намислени още няколко посоки. Наистина в началото на тази година, когато за първи път се случи този кошмар с вируса и започнаха тези тягостни затваряния и душевна преса, без да искаш да се изолираш, кой знае как си спомних за една моя картина, рисувана през 2009 г., след пътуване до Италия. Нарисувах пейзаж от Сиена, който мога да кажа, че провокира настоящата изложба и ще бъде причина и за още доста картини. В тази картина има един безлюден град, само една котка, пресичаща площада. Този пейзаж сякаш някак несъзнателно предрича ситуацията, в която изпаднахме. Дано да съм лош пророк, да не продължи дълго, но той ми подейства като дежа вю. Такива места обикновено гъмжат от туристи и събития, а всъщност аз нарисувах един безлюден град Сиена. Беше точно през август, изключително горещо, хората по обед гледат много да не са под палещото слънце. Оказах се в една градска среда с великолепни стари сгради, но като в декор, те не изглеждаха обитаеми и запечатах това в пейзажа. И после се оказа, че преживяваме нещо подобно, но през зимата и не на това място.

„Сиена“ © Пламен Монев

– Докато рисувате, пътешествате ли?

– Да, пътешествам. Много е хубаво да имаме възможност да пътуваме, да мечтаем и да имаме шанса мечтите ни да се сбъдват. Още веднъж ще го кажа: много съм щастлив, че мога да правя хората, които са добронамерени и харесват това, което създавам, съучастници и спътници в тези мои пътувания. Веднъж по повод на друга моя изложба споменах, че с моите картини и с приканването на хора да бъдат публика целта ми не е да давам някакви напътствия и обяснения в изкуството и в историята му, а да правя зрителите спътници. Никого нито поучавам, нито се опитвам да наложа концепции и философски постулати. Целта ми е това да е едно цветно, ведро пътуване из хубавите места отпреди, където трябва да се върнем пак.

Снимка: © Галерия Le Papillon