Художничката Силвия Богоева, която обича Венеция, Париж и Варна
Портрети с въглен, маслени бои и акварел и градски пейзажи и кафенета от Венеция и Париж показва Силвия Богоева в изложбата си във Варна. И макар че още не е нарисувала този град, казва, че с удоволствие би живяла край морето.
Изложбата „Присъствие“ в Галерия Le Papillon е представителна за търсенията и темите, по които работи авторката. Тя може да се види до 20 май, а след това ѝ предстои и изложба в родния ѝ град София.
Силвия Богоева завършва специалност „Метал“ в Националното училище за приложни изкуства „Св. Лука“ и „Порцелан и стъкло“ в НХА, специализира живопис в ателието на проф. Ивайло Мирчев и проф. Десислава Минчева. Има кратък професионален престой в Академията за изящни изкуства във Венеция. Занимавала се е с интериорен дизайн, била е художник на филмови продукции („Дамасцена“, „Пътят на честта“) и изработва костюми за театрални спектакли. Има десетина самостоятелни изложби и редица участия в колективни изложби и форуми на изкуството. Има награди за млад автор от изложби на секция „Живопис“ на СБХ, от националния конкурс „Миналото. Начин на употреба“, от Международното студентско биенале на рисунката и други.
– Като портретист сте нарисували доста театрали. Откъде е интересът към театъра, специално към Крикор Азарян и Георги Парцалев?
– Портретът на Крикор Азарян е от миналата година. Имам доста приятели, които са бивши негови студенти, те го обожават, слушала съм много за него. Много съм впечатлена. Заради интереса към неговата личност започнах да чета Чехов. Той е дал много на българския театър, много от днешните добри актьори са негови студенти. Георги Парцалев беше любимец на моята майка, която обожаваше българското кино и театър. Четох и за него, подкрепям нейната теория, че е бил прекрасен човек и актьор. Освен това за театъра съм правила костюми за театрални спектакли. Последният спектакъл, за който работих, е „Само ние, момичета!“ с Койна Русева, Параскева Джукелова, Ева Тепавичарова на режисьора Валентин Ганев. Имам и изложба през 2024 г. в Народния театър, свързана със спектакъла „Моби Дик“ на Диана Добрева.
– Има ли други портрети, които не показвате във Варна?
– Обикновено рисувам портрети на хора, които са ми интересни, а не защото са известни. Рисувала съм портрети на приятели, дори на хора, които не познавам.
– Правите ли произведения от стъкло и порцелан?
– Не, но ми остана афинитетът към произведения от тези материали.
– Картините от Париж и Венеция плод на лични впечатления ли са?
– Да, винаги се връщам с удоволствие там. Картините са мои лични впечатления. В Париж се намира любимата ми галерия. Любими са ми импресионистите и експресионистите. Обичам Тулуз-Лотрек, Ван Гог, фовистите, Едгар Дега.
– Посветили сте картина на Паметника на българо-съветската дружба. Заради изложбата във Варна ли е нарисувана?
– Тази работа е от 2019 година. С нея спечелих втора награда за млад автор в конкурс на Галерия „Нюанс“. Картината е свързана със серия, посветена на паметници, които са в регистъра на спорното наследство. Доста съм обвързана с тази тема, но не да възхвалявам символи на този режим, а считам, че разрухата не е нещо, което ще излекува ранените. Не съм живяла в онези години, не съм пряк свидетел, нито съм пострадала, така че не мога да взема страна. За мен тези паметници са мегаломански произведения, които могат да бъдат в крак с времето. Аз лично харесвам паметника във Варна, защото си представям как може да се превърне в музей, отвътре е много интересен. Другите паметници са нарисувани с различни медии, повечето са фотографски. Паметникът на Бузлуджа също трябва да бъде приведен в съвременен вид и там да има културни събития. Била съм доброволец с колеги от НХА, изграждахме пана, които да спасят мозайките.
– С какво друго Ви впечатлява Варна?
– Преди години имах удоволствието да живея за 6 месеца във Варна, в една къща в Морската градина, където е сниман филмът „Любимец 13“. В двора на тази къща нарисувах картината с Паметника на българо-съветската дружба. Много обичам този град, мисля си, че никак няма да се чувствам зле, ако се пренеса да живея тук. Много обичам морето, предпочитам го пред планината, изобщо не ми пречат ветрове и ледове. Във Варна освен море има минерална вода, има градска среда, която през зимата все пак е жива, не като в другите морски градове, Морската градина е прекрасна, а старата архитектура е невероятна. Не ми харесва това, че има сгради, които са в окаяно състояние, някои не се поддържат от самите собственици, но трябва да има закони, които да ги задължават да го правят, защото това са архитектурни шедьоври. Много харесвам Гръцката махала – Таляна, това ми е любимата част на Варна. Сградата на театъра е феноменална. Хората са много елегантни. Варненци освен това много помагат на бездомни животни. Този град ме вдъхновява.
