Христо Христов: Морето винаги е преживяване
Варна вчера и днес, морето, творчеството – разговор с Христо Христов.
Христо Христов е роден през 1963 г. във Варна. Учил е в Техникума по обработка на камъка в село Кунино и скулптура в НХА. Живее и работи в родния си град. Сред свои колеги е известен като Христо Христов Варненски. Работни в областта на скулптурата от бронз, а през последните години и живописта.
– В коя част на Варна израснахте? Променило ли се е съществено това място сега?
– Израснах и учих в училище „Васил Априлов“. Това беше една много романтична част на Варна, с къщи и дворчета, която съществено се е променила. Още преди промените построиха панелни блокове и романтиката за мен изчезна.
– Правехте ли бели?
– Да, правехме бели. Топките ни винаги бяха в дворовете на хората, чупехме прозорци. „Васил Априлов“ е едно от старите училища във Варна, както и районът около Окръжна болница. Тогава все още паметникът на капитан Петко Войвода беше в двора на болницата. Там нямаше паркинг, играехме футбол, както и в училище „Васил Априлов“.
– Така леко преминахме и към следващия въпрос – какви са най-ярките спомени от Вашето детство?
– С тези места са свързани най-ярките ми спомени, с каране на колелета. Летните ваканции ходехме на Рибарския плаж, вадехме миди и ги печахме на ламарина на Офицерския плаж. Бяхме малки, дори и огън не можехме да си запалим, но все се намираше някой гладен циганин, който да дойде да ни запали огън.
– Има ли място във Варна, което ви е било любимо като деца и вече го няма?
– Това е мостът на Рибарския плаж. Сега там е малкото „Кубо“. Там идваше едно корабче, с което ходехме до „Галата“. Около моста беше по-дълбоко, имаше нещо като постройка на края моста, оттам скачахме в морето и много се забавлявахме.
– С какво свързвате морето?
– Морето е моето детство. В последствие бях три години в казармата моряк долу на пясъка, но там вече трябваше да направя една голяма скулптура от камък. Бях на острова, но не съм плавал като моряк. Служих като радист и направих тази скулптура.
– Морето може да е свързано с преживяване, с някакво чувство, с хора…
– Морето винаги е преживяване. Да отидеш да видиш рано сутринта изгрева или да си направиш вечерна разходка край морето или нощно къпане – като деца ходехме. Първите срещи с момичета все ставаха в Морската градина.
Откъс от интервю от поредицата „Нарисувай ми града“ с художници, които живеят във Варна и са родени израснали в този град. Цялото интервю ще бъде публикувано в тематимчно електронно издание. Поредицата се реализира с подкрепата на Фонд „Култура“ на Община Варна.
