Христо Христов: Трябва да изненадваш и себе си, и публиката

Картините в изложбите на Христо Христов, известен като скулптор, стават все повече и все по-разноцветни. Показва го последната му изложба във Варна.

До 17 юни 2026 в Галерия Le Papillon Христо Христов показва последните си двадесетина скулптури и картини в различни мащаби, най-голямата 100/120 см., а най-малката 40/40 см. Сред скулптурите присъстват „Слънчогледите“, нетипична работа за Христо Христов, за която през 2025 г. получи награда на първото национално биенале „Натюрморт“ в Поморие. А палитрата в картините на Христо Христов става все по-разноцветна. До края на годината авторът ще има и изложба в Пловдив.

– На какъв период е най-добре да се правят изложби или няма рецепта за това?

– Моята последна изложба във Варна беше преди 3 години, през този период имам изложби в Пловдив и в Германия. Няма как да бъдат по-често, трябва да изненадваш и себе си, и публиката. Но е добре, когато поработиш няколко години, да покажеш какво си свършил. Когато изнесеш работата от ателието, гледаш на нея по друг начин. Имах период, в който носех работите вечер вкъщи, за да ги видя в друга обстановка.

– С какво изненадвате в последно време себе си?

– С това, че ми се рисува. Прави ми се това, което правя. Нямам търпение да дойда в ателието. Явно съм имал необходимост да рисувам. Когато спра да рисувам, правя скулптури. И после пак обратното. Имам още какво да кажа.

– Сега като че ли е започнал по-разноцветен период…

– Малко син, малко по-цветен е. Интересно ми е да съчетавам цветове, откривам за себе си някои неща. Забавлявам се. По-приятно ми е да рисувам в големи формати, но малкият формат ти дава други възможности. А без скулптурата не мога. След като се подреди  изложбата, почивам си няколко дена и пак започвам.

– Едни и същи хора ли харесват скулптурите и картините?

– Докато работя не мисля кой какво ще хареса. Един колега ми беше казал, че като види картините ми, се сеща за скулптурите ми. Рисувам и каквото стане. Картните нямат връзка със скулптурите.

– Имате ли проекти за мащабни скулптури в градска среда?

– Не, нямам време. Ако имам такава възможност, бих направил в голям мащаб моя работа. Такива са и по-големите скулптури, които досега съм направил – във Варна, в София, на „Златни пясъци“.

– Синовете Ви се занимават с музика, но не са ли изкушени поне малко и от изобразителното изкуство?

– Те свирят от малки, иначе рисуват и двамата. По време на пандемията Явор идваше в ателието със свой приятел и направиха скулптури. Аз ги отлях без да им кажа и ги показах на моята изложба в Музей „Георги Велчев“. Като ги видяха, бяха много изненадани. Но те живеят с изкуството и малко или много то остава у тях. Единият е пианист, другият цигулар. Може в един момент да не продължат по този път, но винаги ще носят изкуството в себе си.