Франсоа Озон: Харесвам герои, които са малко тайнствени

За четвърти път  Франсоа Озон е номиниран за „Златен лъв“ във Венеция с филма си „Чужденецът“ по романа на Албер Камю. Защо режисьорът избира това литературно произведение.

Прочети още: Франсоа Озон: Харесвам герои, които са малко тайнствени

„Чужденецът“ е 24-ият филм на режисьора. Премиерата му във Франция е на 29 октомври, а у нас на фестивала „Синелибри“ 2025.

– Откъде се появи у Вас желанието да адаптирате известния роман на Албер Камю?

– Имах друг проект, филм от 3 различни истории по 30 минути всяка, една от които за млад мъж в наши дни, който си задава въпроси за собствения си живот, доста откъснат е от света и прави опит за самоубийство. Не успях да намеря финансиране за този филм, затова го изоставих, но много приятели харесаха точно тази история и ме посъветваха да я развия в пълнометражен филм. Тогава препрочетох „Чужденецът“, за да се вдъхновя и да ми хрумнат идеи. А малко и от любопитство, защото бях чел книгата в младежките ми години и много бегло си я спомнях. Тя беше все така впечатляваща и имах чувството, че откривам в нея всичко, което исках да разкажа, предадено по  много по-силен и интелигентен начин, отколкото имах намерение. Осведомих се дали книгата е свободна от авторски права и макар че изобщо не го очаквах, беше така. Срещнах се с  Катрин, дъщерята на Албер Камю. Споделих ѝ какво искам и какво е мнението ми за книгата. Тя ми гласува доверие и аз се хванах на работа. Разбира се, бях много притеснен, защото когато кажеш, че ще адаптираш „Чужденецът“, всеки има представа как това да се направи, кой е Мерсо, кой актьор трябва да го изиграе  и т.н. Всеки си има собствен прочит, това е книга, която оставя  визуален отпечатък в съзнанието на всеки, който я е прочел. Така че усещах, че се очаква как ще се проваля.

– Защо Ви хареса темата за откъснатостта от света, за липсата на смисъл в живота?

– Темата е за това да не разбираш света, да си зрител на собствения си живот. Харесвам герои, които са малко тайнствени, вглъбеността. Филмът ми „Само на 17“ е за младо момиче, което изглежда също толкова откъснато от нещата и се занимава с емоциите си. Тук е почти същият мъжки еквивалент. Харесвам загадъчните герои, които се опитваме да разгадаем по време на филма. Впрочем, когато започнах да адаптирам „Чужденецът“, не разбирах Мерсо. Направих този филм, за да се опитам да разбера кой е той и защо се държи по този начин. Той прави редица осъдителни неща, които е трудно да си обясниш рационално или психологически. Именно заради това да адаптирам книгата ми се стори истинско и вълнуващо предизвикателство.

– Кои бяха основните посоки в работата Ви при адаптирането на книга, която разказва за вътрешни чувства? Направихте ли историческо проучване?

– Да. Препрочитайки книгата с очите на съвременен човек ме впечатли особено безличността на арабина, фактът, че той няма име, че просто е наричан арабин. Интуицията ми подсказа, че днес това ще представлява проблем по отношение на настоящата ситуация, на това, което знаем за колонизацията и по отношение на Алжирската война, която е факт. У мен бързо се прокрадна догадката, че с тази история Камю несъзнателно се обявява против войната (защото той твърдо го е отричал). Във всеки случай той ясно показва две общности, живеещи в съседство и напрежението между тях, за което няма обективна причина, освен отношението на господство и колонизация. Затова ми се стори важно да се разгледа контекстът, да се разбере кога е написана тази книга, през 1939 г., каква е била ситуацията във френски Алжир. Срещнах се с много специалисти, които се занимават с Камю, но и с историци, които се занимават с отношенията между Франция и Алжир. От съществено значение беше този период да бъде разгледан в контекст, за да разбере съвременният зрител по-добре книгата.

Откъс от интервю в сайта на Cineuropa.