Томаш Вроблевски „Orion“: Когато това, което правиш, се превърне в страст, няма да имаш нито един работен ден в живота си

Томаш Вроблевски, по-известен като Orion, е басист на група Behemoth. Независимо от неговата скромност, която си проличава от всеки отговор, през последните 12 години, откакто той е в бандата, Behemoth се превърнаха в институция.

– Можеш ли да посочиш най-отегчителната и най-забавната част от едно турне?

– Обикалям света и живея по този начин 12 години или нещо подобно. Не разглеждам тръгването на турнетата като отиване на някакъв вид почивка или като нещо отделно от живота, който водя. Напротив – аз живея така. Не е това начинът, по който възприемаме обиколките – забавно или скучно. Не ги разграничаваме в този смисъл. Все едно да ме попиташ кое е най-якото нещо или най-гадното нещо в живота ми. Турнетата са голяма част от нас самите и това, което представляваме. Не разсъждаваме в тази посока. Когато сме далече от дома в продължение на месеци, спираме да се замисляме къде всъщност е това „вкъщи“. От друга страна, когато си си у дома дълго време, просто забравяш за турнетата. Животът ни работи и в двете посоки. Не мога да отговоря много точно на въпроса ти.

– Ти си в групата от 12 години и с твоето идване започва най-успешният период на Behemoth. Случайност или не е това?

– Ако искаш да знаеш, това е просто случайност. От известно време ги познавах, когато се присъединих към тях през 2003 г. Но преди да стана част от групата, те вече бяха професионална банда. От 4 години правеха непрекъснати турнета. Вече си бяха изградили лоялни фенове и с всяка стъпка ставаха все по-големи, все по-добри и бяха тръгнали по пътя нагоре. По този начин трябва да се разглеждат нещата. Определено обаче в състава, в който сме през последните 11 години след присъединяването на Seth, който стана част от Behemoth няколко месеца след мен, не се е налагало нито веднъж да правим промени. Причината е, че почувствахме и все още чувстваме, че като отбор работим много добре. И това ще продължава, докато усещаме, че се движим в правилната посока. Положението никога не е било по-добро, но не трябва да забравяме, че за всяко нещо си има и времето, и мястото. От днешна гледна точка просто не мога да посоча една отделна причина, определен човек или ситуация и да кажа: „Ето, това е отговорно за успеха на групата“. Настоящият момент е резултат от съвместната ни работа през последните 12 години за мен и 20 – за Nergal. Всяко нещо е важно, всяка отделна стъпка, всяко решение, което сме взели днес и ще направим в бъдеще, е от значение. Така че посочването на едно конкретно обстоятелство като причина за това, което сме в момента, е неприемливо. В същото време сме страшно благодарни на всички наши фенове и на всички, с които сме имали шанса да работим, защото те са важна част от успеха на Behemoth.

– Каза ми, че турнетата са голяма част от живота ти, но какво харесваш най-много в професията, която си избрал?

– Когато това, което правиш, се превърне в страст, няма да имаш нито един работен ден в живота си. И точно това харесвам в професията, която съм избрал. Правя това, което искам. Следвам интересите и страстта си, които изцяло съвпадат с работата ми. За нищо на света не бих променил това положение.

– Винаги съм се чудил защо е толкова важно да имате прякори?

– В определен момент тези имена са се превърнали в част от живота ни. Имаме прякори от деца. И ще ти дам само един пример колко важни са станали те през годините – истинското име на Nergal днес е Nergal. В личната му карта е вписан като Adam Nergal Darski. Прякорите отдавна са станали част от нас. В края на краищата вторите ни имена винаги могат да бъдат сменени с тях.

– В този случай и в твоя случай – кой е по-важен за теб самия – Orion или Томаш Вроблевски?

– Аз съм близнаци. Така виждам отговора на този въпрос. Аз съм и двамата. Аз съм човекът на сцената и стоя зад всичко, което правя на нея и в същото време съм момчето, което си почива вкъщи и прекарва време с приятелката си. Аз съм и двамата, и двамата са еднакво важни за мен, и двамата са част от мен.

– По какъв начин Orion влияе на живота на Томаш Вроблевски и как Томаш Вроблевски влияе на артиста Orion?

– Комплексно е. Единият не може да съществува без другия. По какъв начин животът ми в групата оказва влияние на личния ми живот – ами аз почти нямам личен живот. Никога не съм си вкъщи, много е трудно да поддържам всякакви връзки и приятелства. Също така е почти невъзможно да се занимавам с нещо друго или някакъв друг бизнес, когато се прибера у дома, защото съм в група, която заема цялото ми време. От друга страна ми е трудно да отговоря на втората част от въпроса ти, защото не мисля, че по някакъв начин личния ми живот, по твоите думи – Томаш Вроблевски, влияе на Orion. Той е просто част от него.

– Кой е по-добрият?

– Кой е по-добрият? И двамата са предимно лоши!

– Вярваш ли в това, което правите?

– Иначе нямаше да съм тук и сега. Всички в групата заставаме зад всяка дума, която сме казали или изпели.

– Прочетох в едно интервю, че си повече китарист, отколкото басист. Какво имаш предвид?

– Китарата е първият ми инструмент. Това съм го споменавал в няколко интервюта. И така смятам, че съм по-скоро китарист, отколкото басист. Когато мисля за музиката, композирам и аранжирам, използвам китара, а не баса. Така тече мисълта ми. Идеите ми за музиката се пречупват през китарата. Технически обаче съм повече басист, отколкото китарист, защото всеки ден свиря на бас и го използвам много повече от китарата. Но продължавам да гледам на себе си по-скоро като на китарист, отколкото като басист.

– Колко е важно за Вас изкуството на Х. Р. Гигер?

– Винаги е било важно. Фен съм на творбите му, откакто се помня. Познавам много хора, близки по някакъв начин с него. Жалкото е, че ние като група никога не успяхме да се запознаем с Х. Р. Гигер. Били сме приятели с т. нар. му мениджър, но с него никога не сме се срещали. Преди няколко дни посетихме музея му в Швейцария. Изглежда, че когато става дума за екстремните жанрове в метъла, неговите творби са от огромно значение. Неговите произведения постоянно са били около мен – най-вече на обложките на групите, от които съм се интересувал. Той винаги е бил голямо вдъхновение за мен и огромна част от живота ми. Искрено съжалявам, че никога не успях да се срещна лично с Гигер.

– В края на разговора – какво се случва с другата ти група Vesania? Миналата година издадохте DeusExMachina и после какво?

– Издадохме го чрез Metal Blade Records. Направихме няколко концерта в негова подкрепа. Не е удачно да тръгнем на цяло турне днес, защото бандата не е професионална. Това обаче не ме отказва от Vesania. Продължавам да свиря с момчетата. Понякога излизаме на сцена, създаваме нова музика. Останалите винаги ще останат мои близки приятели. Израснали сме заедно. Познаваме се вече 30 години с тях. Смятам да продължа да свиря с Vesania независимо, че нямаме време за турнета, защото всеки е зает със своите неща. Ще продължаваме да се събираме. Радвам се, че успяхме да издадем албума DeusExMachina с много добър лейбъл. Винаги съм искал Vesania да работят с Metal Blade Records.

– Би ли създал музика за балет, ако някой ти направи подобно предложение?

– Ще му отговоря, че не бих могъл да се справя, защото идея си нямам как се композира такава музика, а и не изпитвам влечение към нея. Не е това, с което искам да се занимавам.

www.irontrees.com

Интервюто е излъчено в предаването „От другата страна“ по Радио Варна (със съкращения).

Заглавието е на редакцията.

Автор: Мартин Николов