„Ти си всичко за мен!”

„Не мога да живея без теб!“… „Ако си тръгнеш от мен, нищо друго няма да има значение!“… Да се пише за любовта, влюбването, отношенията между мъжа и жената е трудна работа.

То са безброй песни, романи, стихове, посветени на възможни и невъзможни, вечни и приключили, щастливи и драматични, малки и големи любови. И цял един живот няма да е достатъчен, за да обобщим всичко онова, което е казано и написано по темата. Но днес целта ми не е да я обобщавам, а да ви предложа една гледна точка – въпросът „Защо сме заедно?“

Казват, че залезът е по-красив, когато го гледаме с някого… Защо избираме да изберем партньор или да останем необвързани? Какво ни кара да търсим човек, с когото да споделим нашите преживявания, нашето съществуване, нашия живот?  Причините могат да бъдат много и различни: в по-голямата част те са свързани с една от чисто човешките основни потребности – от принадлежност. Е, срещат се и случаи, в които „годините ми вече напредват“, „не искам да си остана сам“. Други поддържат тезата, че сами се чувстват добре и нямат нужда от партньор, чували сме и варианти като „не намирам  правилния човек“, „нямам късмет“, „все попадам на неподходящи“ или „по-добре сам, отколкото в лоша компания“. Няма лошо, всеки избира сам за себе си. Но когато избираме е добре да имаме предвид, че често пъти сме водени от осъзнати и не толкова осъзнати механизми. За да си спестим известни главоболия, евентуално…

Знаете за най-често срещания вариант – понякога несъзнателно ние, момичетата,избираме мъж или като татко, или точно обратното на него. Съответно момчетата търсят жена или като мама, или точно обратното на нея. Ето това е пример за един много дълбок и понякога неосъзнат механизъм, който може да определи и да повлияе избора ни на партньор.

Да кажем, че съм си харесала някой младеж – той носи ризи като татко, има като неговата брада и ме кара да умирам от смях (а, също като татко!). Какво всъщност е това? Това е първоначалното привличане, което се дължи на една много интересна функция на нашия мозък. Той е складирал в архива си хиляди картини, моменти, усещания и преживявания (хубави и не толкова хубави). И когато види нещо, което му напомня на някое от тях, веднага ни изпраща сигнал „Да! Това ми е познато! И ми харесва!” (или обратното). И тогава ние сме склонни да последваме това, което ни е познато и което ни харесва. Само че в случая с младежа в началото аз оставам на ниво първи впечатления – мозъкът ми е останал замъглен от ризата му с навити ръкави и брадата му! С все още замъгления си мозък аз започвам да виждам колко е готин, как се движи, как говори, как се облича… Към замъгления ми мозък се прибавя и разсеяният ми поглед, започвам да мисля само за младежа и нещо вътре в мен пърха, много ми е гот! Да, ясно е: влюбена съм! Интересното за състоянието на влюбеност е, че то си има съвсем конкретни физиологични и химични измерения – организмът ни започва да произвежда различни вещества като допамин, окситоцин и други, които създават усещането за еуфория, щастие. Прибавят се и типичните характеристики на влюбването: започвам да идеализирам младежа – той е най-прекрасният, виждам в него само качествата му, които ми харесват! Искам постоянно да сме заедно и ако може да не се отделяме един от друг – всъщност влюбването е повторното изживяване за абсолютна свързаност едно в едно като с мама в първите ни месеци след раждането. Започвам да виждам, да проектирам (термин от психологията) върху него себе си – обръщам внимание на еднаквите за нас неща: и той обича шоколадов сладолед, и той обича да слуша БГ Радио, и той иска да обикаля с кемпер… Тук съвпаденията играят основна роля за едно евентуално бъдещо прецакване, защото всъщност се влюбваме в еднаквите неща между нас. А, да не забравя и това всепоглъщащо усещане за допълване и цялостност, което преживявам, когато съм с него. Цял живот очаквам да намеря половинката си! Ето сега вече съм цяла! И с дълбока убеденост се вричам: „Ти си всичко за мен! Най-накрая те намерих и не зная какво бих правила без теб! А и животът ми без теб просто не би имал смисъл!“…

Задръжте за миг момента с убедеността, че без младежа аз съм изгубена и живот за мен няма и да се върнем на химичните процеси. Мозъкът ни не е в състояние да произвежда хормоните безкрайно и те лека полека намаляват своето действие. Еуфорията и силните емоции затихват и бавно се превръщат в продължителни и по-стабилни чувства като привързаност, близост, уважение, приятно спокойствие, сигурност. Това е положителният сценарий. Другият вариант е когато постепенно започвам да осъзнавам, че освен ризите му и брадата, младежът има и своите „недостатъци”. Ако до преди месец съм си мислила всеки път, когато е закъснявал „О, аз ще го чакам винаги! Та нали най-накрая се намерихме!“ – сега вече докато го чакам за пореден път, в мен се прокрадва мисълта „Тоя да не си мисли, че ще го качам цял живот! За какво се има?“. И така ден след ден в мен се надига въпросът „Защо така се промени това момче? Не беше такъв несъобразителен преди!“

Връщаме се на момента с вричането и усещането за допълване. Когато се чувстваме непълни и имаме нужда от някого, за да се почувстваме цялостни, това би могло да означава, че не сме приели вътре в нас цялата ни същност. Преди много време мъдрият Юнг е казал, че ние се състоим от анима и анимус – женската част в мъжа и мъжката част в жената (казано съвсем накратко) и че всъщност ние сме цялостни човешки същества, просто трябва да се открием. И когато открием себе си – цялостни, завършени, осъзнати – няма да имаме нужда от някого, за да се чувстваме изпълнени. Тогава ще искаме да бъдем с някого, за да споделяме пълнотата си. И тогава ще открием истинската и дълбока любов. Защото в любовта, за разлика от влюбването, обичаме човека в неговата цялост. В любовта партньорът е възприеман по реалистичен начин, а не чрез идеализация. Любовта предполага да можем да се отворим към конкретната действителност, запазвайки си умението да се връщаме всеки път, когато поискаме, към магията на влюбването.

Да, трудна работа е да се пише за влюбването и любовта. Но пък няма по-човешка тема. Именно затова избрах да насоча професионалните си умения към семейното консултиране и да работя с партньорски двойки. Обичам заедно с тях да намираме отговорите на въпросите им, като „Защо сме заедно?“, „Как искаме да бъдем заедно?“, „Какво е важно за нас и нашата връзка?“. Обичам да наблюдавам и да слушам оня неизказан с думи техен начин на общуване, когато те общуват чрез езика на Любовта.

Вашите въпроси и предложения за теми можете да изпращате на info@intramentis.com.

Автор: Ива Василева