Строителен туризъм в центъра на Русе или организация на движение в ивицата Газа

Пешеходците все още се адаптират към строителните работи на площад „Свобода”, които ще продължат поне до края на октомври и объркаха тотално ежедневния им ритъм, пише вестник „Бряг“.

Ремонтът

В началото на ноември миналата година започнаха строителните работи по реконструкцията на централния градски площад „Свобода” в Русе, който е около емблематичния Паметник на свободата. Проектът е финансиран с 10 млн. лева от Европейския фонд за регионално развитие и от държавния бюджет. Общината участва само с 850 000 лева. Площад „Свобода“ в Русе не е ремонтиран почти четвърт век. Проектът за площада, чиято площ е 40 декара, запазва съществуващата композиция от пешеходни и зелени площи, подходите към Театъра, Съдебната палата, Операта, общината и пощата. Фонтаните ще бъдат основно ремонтирани. Пред Операта ще бъде построен и първият в България „сух“ фонтан. Строителните работи ще продължат независимо от метеорологичните условия. Срокът за завършването е 20 октомври 2011 година.

Всичко тече, всичко се променя…

Така беше казал някой някога. И още – кучетата си лаят, керванът си върви… И с живота е така. С ежедневието ни, битийните ни проблеми, обичайните ни маршрути от дома до работа и обратно, до магазина, заведението или банката. Всеки ден е общо взето разграфен и досущ като предния.

Ремонтът на площад „Свобода” в центъра на Русе, който стартира в началото на ноември миналата година и ще продължи поне до края на този октомври обаче обърка тотално ритъма на живот на хиляди русенци, живеещи и работещи в централната част на града и шокира и без това малцината наши и чуждестранни туристи.

„Дас ист Бейрут”, вероятно би възкликнал поредният австрийски дядка, слязъл на брега от борда на някой пасажер, дошъл да види Малката Виена и да направи паралел с родната си столица.

Тесните, оградени с телени заграждения пътечки през и около изкопите на площада днес наистина са като тези, които помним от документалните кадри от Бейрут или Ивицата Газа. Разликата е само в това, че там хората не смееха да направят крачка встрани, за да не стъпят на мина, а ние тук – в калта.

Няма да видите скоро майки с детски колички и розовобузи засмени бебета в тях в центъра на Русе. Нито инвалиди. Нито велосипедисти. Нито дами на високи токчета. Нито скейтъри или каращи ролери. Не че преди с идиотските червени павета (които сега русенци сигурно тайно задигат за спомен от едно време), беше много лесно да се прекоси площадът, но сега е направо невъзможно.

Чудно какво ли си мислят чужденци и българи, платили по-скъпо, за да наемат „стая с панорамен изглед към русенския площад” в един от най-емблематичните хотели в града. Или купувачите в големия хипермаркет в близост, както и в десетките магазини, павилиони и магазинчета наоколо. Или клиентите на няколкото банки край площада, посетителите на десетината заведения, ходещите в Централна поща, на Опера или Театър…

Русенци обаче се адаптират с действителността на това, което ги очаква в центъра на Русе в течение на година. Газят из калта, заобикалят отдалеч района на ремонта, лазят по тясната хлъзгава стълбичка пред общината, прескачат внимателно локвите и онези опасни плочки-цапачки, които, ако не внимаваш, хвърлят мръсотия по дрехите ви чак до кръста, ако стъпиш на тях. Тези, които работят и живеят наоколо, ежедневно ползват едни и същи маршрути. Днес, по време на ремонта, те са основно пред Съдебната палата, пред и зад общината (ако се придвижвате по линията изток-запад) и край хотел „Дунав” или Доходното (ако вървите по оста север-юг). По-хитрите обаче заобикалят в широк кръг или полукръг центъра на Русе на път към целта си, особено ако искат обувките им да останат здрави, а чистите дрехи – чисти.

Преди година време „Бряг” писа как „русенският “Свобода” е  най-геометричният площад и в центъра на Русе никой не върви по диагонал заради неравните червени павета и тесните перпендикулярни ивици от плочки, проснати през тях”. Днес хората в центъра ходят на зиг-заг или обикалят в кръг около него. Свикнали вече на какво ли не, русенци в последните 4 месеца са си създали собствена своеобразна организация на уличното движение, разбира се с помощта на общината и работниците по ремонта. По тесните пътечки край изкопите хората чинно се движат двупосочно и чинно се изчакват при поредната локва. Редките велосипедисти тикат колелетата си през площада. Една известна сладкарница е опънала през калта ивица зелена изкуствена трева за клиентите си, явно останала от доскорошната й открита тераса тук. Нечия грижлива ръка е сковала паянтова стълбичка пред общината, а друга е наредила изкъртените плочки в живописно виеща се пътечка от улица „Иречек” към площада.

Хората някак минават и заминават, проблемите обаче остават за бизнеса край площада. Как оцелява малкият бизнес наоколо напоследък наистина е чудна работа. Това са десетки заведения, магазини, офиси, банки,  иначе по-мобилните букинисти, продавачите на цветя, които също си отидоха заради ремонта, както и хората, които държаха детските колички пред „Била” и пред Доходното („Край с масичките отвън през лятото“, печално заключава кръчмар).

Туристите се дивят и се чудят дали тук няма разкопки от римски времена и дали строителите няма да намерят някоя необезвредена бомба или мина от Първата или Втората световна война. Опитват се да зърнат прословутата Малка Виена, както и самотно стърчащата сред разкопките Статуя на Свободата. (За сравнение – при едно от своите посещения в „голямата” Виена авторът попадна на мащабен ремонт на един от замъците там. Замъкът обаче бе ограден от огромни билбордове със светещи картини, по които вървяха клипове на забележителностите в австрийската столица и реклами на спонсори).

Затова имаме едно, макар и позакъсняло предложение. Нямаше ли да е по-добре да се прокарат една-две стратегически пътеки в двете основни посоки на движение през разкопките? Самите те да бъдат заградени с пана, които могат да се използват хем за рекламни приходи, хем за да крият грозните изкопи и машини, а проходите да бъдат застлани със зелени пътеки изкуствена трева (както са го направили предприемчивите собственици на споменатата сладкарница).

Защото сега дори русенци, повечето живеещи и работещи по кварталите, които скоро не са слизали до центъра, остават шокирани от картинката там…

Автор: Камен Петров