„Стрина“ от Северина Самоковлийска

Повестта „Стрина“ на Северина Самоковлийска е неголямо по обем четиво, което обаче задава много въпроси, като например какво прави днес в България един човек със самосъзнание на писател; приложими ли са у нас изрази като хитов автор и бестселър или каква е ползата и вредата от това да пишеш каквото си искаш в интернет.

„Стрина“ е втората книга на авторката, след сборника с кратки разкази „Скрити белези“, издаден през 2009 г. на български език и през 2012 г. на испански. Хуморът е част от гледната точка в повестта „Стрина“, а героите са хора, които можем да срещнем навсякъде край нас.

Северина Самоковлийска е родена в Плевен. Живее известно време в Испания, а отскоро отново е в България, където учи и работи. До 2011 г. работи за електронното списание „Книгите“. Нейни статии, ревюта и интервюта са публикувани в различни електронни и печатни медии. В момента работи над блога „Тебешироздания“, който води съвместно с Гергана Йоханова.

СТРИНА

Панелка като всички останали – с обрулени и белязани от вятъра и снега стени, изпочупени стъкла на вратите, заменени тук-там с картони или ламарина. Китната градинка, била по комунистическо време гордостта на пенсионерките, се бе превърнала в кучешки парк, обсипан с фасове и изпражнения. Панелка като панелка, която можеше съвсем спокойно да се намира в кой да е български град, дори в някой от крайните софийски квартали.

На третия етаж на панелката, в апартамента до асансьора бе обиталището на стрина Калина, може би най-колоритната личност в целия блок. Беше се женила три пъти, първият ? съпруг беше починал от инфаркт, вторият – от скръб, а третият не беше дочакал славната съдба на предшествениците си и се беше изнесъл в свински тръс към Испания, откъдето прати на стрина Калина картичка. На гърба на плаж и море (които съвсем спокойно можеха да са български), с цветове прекалено ярки, за да са реални, с трепереща от мъка ръка любимият ? бе написал Te quiero ama drug pat*. Картичката заемаше централно място във витрината в хола на стрина Калина. Точно до сервиза за кафе, който тя никога не ползваше, трите комплекта сватбени чаши и бройка от първата ? книга „Сатанински строфи“.

Стрина Калина, която през деня работеше като хигиенист в окръжната болница, имаше Хоби. Вечер тя слагаше очилата за нощно виждане и прекарваше часове пред компютъра. Беше открила интернет и караше целия свят да съжалява за това велико изобретение. Освен литературните си занимания, стрина се бе пристрастила към критиката. Нямаше изкуство, което да се отърве от безпощадното й перо – кино, театър, литература…

Най-голямата гордост на стрина – първата й книга – беше роман в стихове, който разглеждаше според самата нея „сложните взаимодействия, на които е подвластен светът на литературата“ и от там едно четиристишие беше напуснало страниците й и се бе превърнало в символ на цяло едно течение в интернет:

Я виж какво ти нося там –

роман написах чисто сам.

Добър съм, некаква кръстоска

между Кинг, Балзак и Лазаровски…

За заглавието на книгата бяха спорили много с издателя й. Той твърдеше, че не било далновидно да се използва заглавие, което вече съществува на български, но Калина го обори с два железни довода:

1. У нас никой не чете разни араби**;

2. Аз плащам, аз си слагам заглавието.

След което, разбира се, всякакви спорове бяха излишни.

И така стрина Калина се ползваше с особен статут пред обществото. И на работа, и в квартала я почитаха и се държаха на разстояние, защото с „тез’ животни ентелектуалците“ никога не можеш да си сигурен дали няма да те изтипосат в следващия си роман. А никой не беше готов да се подложи на унищожителната сила на перото калинино. Единственото живо същество, което не се страхуваше изобщо от Калина, беше дебелият ? котарак на име Лев. Така се казваше котаракът в книгата, която стрина беше прочела след една от редките си екскурзии до градската библиотека, „Елегантността на таралежа“***. Та Лев беше единственият, който пет пари не даваше за напъните на господарката си и гледаше на нея като на малко досадно, но изключително необходимо продължение на отварачката за консерви.

Животът на Калина вървеше в релси без никаква необходимост от допълнително побутване. Осем часа на ден миеше тоалетни, чистеше подове, сменяше чаршафи и подлоги абсолютно автоматизирано, без дори да се замисля над действията си. След тринайсет години работа не ? се и налагаше. А когато човек като стрина Калина е с незает от нищо мозък по цели часове, последиците за него като цяло и за света в частност винаги са плачевни.

Калина имаше една любима своя тема, на която поне веднъж в седмицата изписваше страници TimesNewRoman 12 – конкурсите и наградите. След като беше участвала във всички възможни конкурси – от юношески разказ, та дори и поетични и не беше спечелила нито един, стрина Калина беше твърдо убедена, че всичко там е на принципа „почеши ми гърба, че да почеша аз твоя“ и за това често изливаше праведния си гняв върху главите на всякакви фондации, организации, съюзи на писатели, било то свободни или заети, всички, които имаха страници в Мрежата, или неблагоразумни достатъчно, че да се разкрият в някой форум. Те от своя страна не ? оставаха длъжни – все пак интернет е за това, за да може спокойно да се прилага древният закон „Око за две, зъб за чене“.

Изобщо отношенията в Мрежата се поддържаха приятно сгорещени. Няма нищо по-добро от малко скандалче преди лягане, което да ти сгрее краката в панелката, която и бяла мечка би разплакала за одеяло…

Бележки:

* Te quiero – (исп.) обичам те – Б. а.

** Всъщност авторът на „Сатанински строфи“ Салман Рушди е британски писател от индийски произход. – Б. а.

*** Котаракът в книгата „Елегантността на таралежа“ на Мюриъл Барбери е кръстен на великия Лев Толстой. – Б. а.

© Северина Самоковлийска, издателство „Сталкер“ – Варна 2013.

Автор: