Стефан Войводов: Артистът е длъжен да бъде оптимист
Изложба с комикси на студенти от Нов български университет може да бъде разгледана до 6 септември 2026 г. във Варна. За изложбата и процеса на работа разказва преподавателят и режисьор аниматор Стефан Войводов.
Изложбата във фоайето на Фестивалния комплекс е част от програмата на 22-ия Световен фестивал на анимационния филм във Варна. От 12 години Стефан Войводов е част от екипа на този фестивал, а от 6 години е преподавател в бакалавърска специалност „Анимационно кино“ в Нов български университет. Изложбата е резултат от проведения курс „Карикатура, илюстрация и комикс“ на програма „Анимационно кино“ в университета.
– За първа година ли водите този курс?
– Да, поех този курс тази година. До момента съм водил други курсове в анимационната стилистика и практика. Имах честта и удоволствието за първи път да поема курса от професор Иван Веселинов, голямо име в българската анимация и живопис. Изложбата представя малка част от работата с около 70 студенти от III курс в рамките на един семестър.
– Какви задачи давахте на студентите?
– Задачите бяха доста широкоспектърни, като се мине през панелирането – как се прави панелът и какво представлява, какво представлява т. нар. gutter (разстоянието между панелите), как присъстват те драматургично в комикса, как се кадрира комиксът. Естествено, задачата беше първо да има история, така че формирането на смисъл беше един от фундаментите в моята преподавателска работа. Минахме през разглеждане на различните школи, течения, запознахме се с авторски литературни текстове, за да може студентът да вникне в тях. Минахме през тежка литература като „1984“ и „Фермата на животните“ на Джордж Оруел, текстове на Жул Верн. Резултатът са разнообразни комикси, които минават през различен тип атмосфера, през емоционални състояния, модерни, сюрреалистични, детски, дори със завоалирана еротика или следващи структурата на уебтун.
– В какво се състоеше работата с класическите литературни текстове?
– Да създават илюстрации, да правят разкадровки, да работят с части от текста, които да включват в последствие. За тях това беше начин да се излезе от формата и същевременно много полезно упражнение, което им дава нов поглед към киното и анимацията. В много университети комиксът е част от включените програми.
– Оптимист ли сте по отношение на присъствието на комикса в българската култура?
– Артистът е длъжен да бъде оптимист. Преподавателят също. Колкото и мрачни да бъдат текстовете, колкото и мрачни да са рисунките, той е длъжен да вярва и да продължава. Когато виждам удоволствието и професионалното отношение, с което студентите навлизат в работата, това ми носи оптимизъм. Бъдещето е в студентите.
– А Вие лично на какви комикси сте почитател?
– При мен спектърът от комикси е много голям и не съм се затворил в един стил. Видя ли нещо стойностно, в което е вложена мисъл, му обръщам внимание. Като започнем от изчистената стилистика на Семпе до впечатляващи модерни екшън комикси. Естествено, като дете започнах с „Мики Маус“. След това открих френските комикси. Не може човек да остане безучастен към спокойствието, което лъха от „Астерикс и Обеликс“, начинът на панелиране е много уютен. Но има и много сериозни комикси, като „Маус“, единственият графичен роман с награда „Пулицър“.
– Има ли вероятност някой от тези студентски комикси да се развие в отделна книга или пък те да бъдат събрани в списание?
– Аз винаги правя нещата с мисълта за това докъде може да се стигне след 10 години. Опитвам се да заразя студентите точно с това да мислят в перспектива, те имат тази амбиция и се работи в тази посока. Комиксът е сложно изкуство и същевременно ангажиращо читателя. В киното на зрителя се задава рамка на мислене, докато комиксът изисква внимание и съсредоточаване от страна на читателя. Споделям със студентите удоволствието от това да пипнеш едно хартиено издание, да прелистиш страниците, да ти замирише на хартия. Обсъждахме дори и това какво се случва чисто физически, когато читателят отвори хартиеното издание, когато разгръща страниците. За мен най-радостното беше да видя, че има студенти, които откриха нова страна от своите креативни възможности, което беше и моята цел.
