Симеон Кулиш: Вече 100 години Читалище „Варненски будители“ не спира да се развива

Дни преди откриването на Международния музикален фестивал „Варненско лято“ бе представена малка книга, посветена на 100-годишнината на Читалище „Варненски будители – 1926“. Между фестивала и читалището има връзка. Каква е тя разказва историкът Симеон Кулиш.

Книгата „100 години Народно читалище „Варненски будители – 1926“ включва статии на Симеон Кулиш, Владимир Досев и Християн Облаков. От текстовете читателите ще научат какъв е приносът на Александър Василев, кмет на Варна от 31 март 1912 до 19 август 1915, по време на чието управление има подем на културата във Варна, историята на сградата на читалището, построена по проект на архитект Никола Лазаров и други интересни факти.

– Ваша ли е идеята за създаване на книга за историята на Читалище „Варненски будители – 1926“?

– Книгата е идея на ръководството на читалището, поканиха ни. Посветена е на неговата история и на годишнината. До края на годината трябва да направим още 2 части – за междувоенния период и за периода след 1944 г. до съвремието. Това читалище се оказва една от най-интересните културни институции във Варна, второто след Освобождението, което реално започва да работи. Това е читалището, което полага основите на Международния музикален фестивал „Варненско лято“. Инициативата е на хората, които основават читалището през януари 1926 г. През лятото на същата година е първото издание на този фестивал.

– Кои са хората, които основават читалището?

– Все знакови фигури, десетина души, сред които са Цани Калянджиев, първият ректор на Икономическия университет, Янаки Арнаудов, Кирил Шиваров, Карел Шкорпил, Герчо Герчев, впоследствие музикален критик. Всички те собственоръчно се подписват на поканата – „Позив към българския народ за организиране на Народни летни музикални тържества във Варна“. Те казват, че във Варна трябва да има една културна институция, която да обединява всички творчески личности и успяват да го постигнат. В читалището се създава библиотека, театрална трупа и музикална група. Проследявайки архива на читалището откриваме, че през всички години негови членове и ръководители не са били случайни хора, а все хора на изкуството  и културата – музиканти, поети, творци, както и богати индустриалци. Читалището не е било просто място за четене на книги. Може да се каже, че до ден днешен има някаква сила, която привлича в читалището интелектуалния елит на Варна.

– Интересна е сградата, в която се намира читалището. Каква е нейната история?

– Сградата, в която първоначално се е помещавало читалището, вече не съществува. След това се ползва втора сграда и накрая настоящата. Тя е на архитект Никола Лазаров. Проектирана е за частен дом, за кмета на Варна Александър Василев. През 1916 г. сградата става и болница – кметът дарява сградата си временно за войниците, които се завръщат от Добруджа. Дарена е от собствениците за читалищна дейност и след това чрез спомоществователство – организиране на томбола, каквато е практиката навремето, с дарения се откупува и другата част на сградата, за да бъде читалище. Вече 100 години това читалище не спира да се развива и в него кипи активна дейност.

– Може би не случайно тук се намира и Клубът на краеведите?

– Освен различни школи, от миналата година читалището е домакин на Клуба на варненските краеведи. Засега сме 22-ма души, но добре дошли са всички, които имат какво да разкажат за историята на Варна, независимо с каква област се занимават. Изпреварвам събитията и ще кажа, че за Деня на краеведа през септември ще организираме конференция.