Силвен Моризе: Да пишеш филмова музика означава също да можеш да изграждаш разказ

Българската публика се срещна с френския пианист Силвен Моризе през юни като изпълнител в проекта „Чаплин Пианисимо“. Музикантът казва, че много е харесал град Варна, където беше третият концерт.

Силвен Моризе е композитор и концертиращ музикант. Автор е на оркестрацията и аранжиментите на музиката за повече от 60 френски и американски филма. Сред тях са „Формата на водата“ на Гийермо дел Торо, „Писател в сянка“ на Роман Полански, „Валериан и градът на хилядите планети“ на Люк Бесон, „Джурасик парк“. Сътрудничи си активно с композитора Александр Деспла и е имал съвместни проекти с Вангелис. Силвен Моризе е един от двамата пианисти (заедно с Жан-Паскал Бентюс) в музикалния спектакъл „Чаплин пианисимо“, посветен на филмовата музика на Чарли Чаплин и с участието на петото му дете Юджийн Чаплин. На сцената той води увлекателен разказ за живота на баща си на фона на кадри от филми, музиката за които се изпълнява от пианистите. „Чаплин пианисимо“ беше представен през юни в София, Пловдив и Варна, където това беше финалът на Международния театрален фестивал. Във Варна Силвен Моризе изнесе и втори концерт, посветен на музиката на Фредерик Шопен. Той казва, че се е влюбил във Варна и има желание да се връща отново не само като музикант.

– Какво научава един музикант, който се занимава с филмова музика? Имате голям опит в тази област.

– Дълго време това беше основното ми занимание. Занимавах се с оркестрация и аранжименти. Работя заедно с композитора Александр Деспла. С него работехме трима души, сред които и Жан-Паскал Бентюс, с когото заедно свирим в спектакъла „Чаплин пианисимо“. Деспла е изключително добър композитор, той не просто съчинява някаква музика, а улавя основната тема на филма и създава музикален разказ, свързан с нея. Създаването на музика за филми не означава просто да я илюстрираш, а да навлезеш в драматургията, да знаеш какво и как се случва. Работил съм и с Вангелис. С него не толкова по музика за филми, а за специални сълбитгия и концерти. С него имахме концерти в Русия през 2012 и 2013 г. Това беше много добър опит за мен. Вангелис ме научи на други неща. Той имаше свой начин да композира. Изпадаше в транс и половин час импровизираше. Той имаше способността да изпада в транс и пред хиляди хора и да импровизира. Работата с него беше една музикална и човешка среща.

– „Джурасик парк“ ли е любимият Ви филм, защото носите такава фланелка?

– Обожавам филмите на Спилбърг, както и музиката на Джон Уилямс. Имам такава концертна програма по филмовата музика на Джон Уилямс, за един пианист и оркестър. Това са „Джурасик прк“, „Списъкът на Шиндблер“, „Хвани ме, ако можеш“, „Седем години в Тибет“, „Мемоарите на една гейша“.

– Кога свири сам?

– С Вангелис свирих сам. Веднъж поканих и Жан-Паскал. Когато има кратък срок, за да се направи аранжимент или оркестрация, по-добре да не си сам, освен това, когато работиш с още някого, не само напредваш по-бързо, но и ако зациклиш, се измъкваш по-лесно. Сега работя върху проект за концерт за пиано и оркестър, ще го направя с Националния оркестър на Франция, но ще е готов следващата година.

– Кога започнахте да се занимавате повече с концерти с филмова музика?

– Тази идея се роди година преди Ковид. Направих концерт с музика за анимационни филми от 80-те и 90-те години. Беше с образователна цел. След това направих самостоятелен концерт с музика от фантастични филми за откриването на 40-ия Международен фестивал на фантастичния филм в Брюксел. Тук присъстваха филми като „Джурасик парк“ и „Завръщане в бъдещето“, прожектираха се кадри от филмите, а публиката беше предимно белгийска. След това направих концерти с филмова музика на други теми. Имам такъв проект с Александр Деспла, за двама пианисти и двама танцьори. Правил съм и концерт с музика от уестърни от 60-те до днес.

– Как се роди идеята за спектакъл с филмовата музика на Чарли Чаплин?

– За програмата „Чаплин пианисимо“ ми се обади съпродуцентката Антония Уинтър. Тя е стара приятелка на Жан-Паскал Бентюс. Това беше малко преди Ковид. Каза ми, че ще участва и Юджийн Чаплин, което променяше нещата. Направих аранжименти за 2 пиана. След това всичко замря за известно време. Направихме видео реклама и представяне по една от швейцарските телевизии. Премиерата беше през 2022 г. През предходните 2 години нямаше как да изпълняваме нищо на сцена, но работехме по проекта и той се разрасна. Представяли сме го няколко пъти в Швейцария, гостували сме в Атина, сега в  България. Публиката навсякъде го посреща много ентусиазирано, има и истински почитатели на Чарли Чаплин, които знаят много за него, но и те откриват нови неща. Това всъщност е един разказ за Чарли Чаплин, защото с нас е Юджийн, а той може да разказва с часове.

– Когато подготвяте концерт с музика от филми, вероятно гледате многократно и самите филми. Така човек става и друг вид специалист.

– Да, разбира се, гледам много филми. Не само, че ги гледаш, дори нещо повече. Започнах да уча драматургия в Париж. Сега работя върху сценарий за сериал по една книга. Пиша и сценарий за антиутопия за стрийминг платформи. Ди пишеш филмова музика означава също да можеш да изграждаш разказ, защото трябва да следваш фубалата, да разбереш психологията на героите, които са главни, второстепенни, какво преживяват главните герои. Не просто да илюстрираш образите с музика. И в един момент ти се приисква да навлезеш повече в принципите на действието.

– Слушали ли сте българска фолклорна музика?

– Да, разбира се. Забележителна е ритмичната прецизност на певиците. Гласовете са забележителни. Не знам дали това се държи на църковнославянските песнопения, но гласовете на българските певици са изключителни. Балканите са наистина кръстопът на култури, от тази смесица се е родило нещо уникално.

– Успяхте ли да видите морето?

– Преди Варна бяхме в София и Пловдив. Първото нещо, което направихме, когато пристигнахме във Варна, беше да оставим багажа в хотела и да отидем до морето. Много ми хареса Варна, енергията на града и мисля скоро да се върна тук със семейството ми, не по работа. Край морето има много приятни заведения, където можеш да отидеш вечер. Много ми хареса, че мога да се разхождам край морето и няма коли.