Сердар Кьокчеоглу за електронната музика и композитора Илхан Мимароглу

Името на Илхан Мимароглу не е добре познато не само у нас, но дори и в родината си Турция. На този авангарден композитор на електронна музика, прекарал по-голямата час от живота си в САЩ, посвещава документален филм режисьорът Сердар Кьокчеоглу. Специално интервю за Градското списание.

Илхан Мимароглу (1926 – 2012) емигрира в САЩ със съпругата си Гюнгьор в началото на 60-те години. Работил е и като продуцент за Atlantic Records. Филмът се основава и на личните архиви на семейството, за да разкаже професионалната и лична история на двамата.

Сердар Кьокчеоглу живее в Истанбул. Учил е режисура във Факултета по изящни изкуства на Университет „Докуз Ейлюл” в Измир. От 2003 г. работи като редактор и мениджър проекти за различни печатни издания и радиопредавания. Създава лейбъла за електронна музика Ses Kitabı. Има един авторски албум с електронна музика и се изявява като звуков артист във визуални проекти. Режисьор е на един късометражен документален филм, а „Мимароглу: Робинзон на остров Манхатън“ (трейлър) е първият му пълнометражен документален филм, на който е и съсценарист.

– Защо решихте да направите този филм? Това е Ваш дебютен пълнометражен документален филм.

– Въпреки че имам голям опит като сценарист, интересът ми към експерименталната музика ме провокира да се изявя и като режисьор. Заснех късометражен филм за композитора Ердем Хелваджиоглу, който събира звуци от улиците. След като работата приключи, в разговор с него стана въпрос за това, че няма документален филм за Мимароглу. Разговарях по телефона със съпругата му Гюнгьор Мимароглу и установих, че ще се справя добре с този проект. Слушам музиката на Илхан Мимароглу от 90-те години и съм впечатлен от нея.

– Популярна личност ли е днес Илхан Мимароглу в Турция? Какво е неговото влияние върху развитието на електронната музика в страната?

– За съжаление той е познат само от книгите на музикална тематика и статии във вестници. Преди 2000 г. музиката му бе известна само на композитори и изследователи. След 2000 г. младото поколение музиканти го откри, много музиканти от електронната до джаз сцената. В Турция не е имало студио за електронна музика преди създаването на компютрите и има много малко електронни музикални композиции. До каква степен той допринася за развитието на музика всъщност е въпрос на академични изследвания. Документалният филм обаче помогна на по-младите поколения да го преоткрие и да го разбере. Познавам млади музиканти, вдъхновени от думите му, които звучат в документалния филм.

– Илхан Мимароглу е непознато име в България. Какво трябва да знае за този композитор всеки, макар и да не е професионалист в областта на музиката?

– Мимароглу създава електронна музика през 60-те години на ХХ век, много ранен период за този жанр. През следващите години той продуцира авангардни джаз албуми. Има много оригинален музикален стил на принципа на колажа, който е много радикален както по отношение на формата, така и по отношение на съдържанието. Федерико Фелини се възхищава от неговата музика и я използва във филма си „Сатирикон“. Франк Запа е бил запален почитател на Мимароглу. Вдъхновил е нестандартни композитори. Като човек е бил много сериозна и трудна личност.

– Вашият филм е едновременно и музикален, и биографичен. Представена е и личността на съпругата на Мимароглу…

– Когато се запознах с Гюнгьор Мимароглу, реших, че трябва да разкажа историята и на двамата. Невъзможно е животът на Илхан Мимароглу да се разглежда отделно от този на Гюнгьор.

Той се е стремил към това да създава ново музикално звучене в студио, докато Гюнгьор е мечтаела за нов свят като обществен активист.

– На колко фестивала е представен филмът досега?

– Филмът имаше премиера на фестивала на документалното кино Visions du réel в Швейцария през 2020 г., след това беше представен на други фестивали в Европа и Турция.

– Изявявате се и като звуков артист и сте създател на лейбъла Ses Kitabı. Каква е неговата дейност?

– Записваме албуми с експериментална електронна музика на автори от независимата сцена. Аз съм автор на концепцията, двама музиканти създават композициите, фотограф прави снимки, вдъхновени от музиката. Това е концептуално поле за изява на свободомислещи музиканти.

– Ще последва ли нов документален филм?

– В момента работя по музикален мини сериал, озаглавен „Berlinist“. Този път съм сценарист и продуцент. Този проект се опитва да улови духа на времето, сюжет, който подчертава значението на музиката и показва колко вдъхновяваща може да бъде историята на музиката.

Снимка: © Личен архив