Русалия Кирова: За мен е важно картините на художника да не се разпиляват

Творчеството на Димитър Киров (1935 – 2008), посветил голяма част от работата си на балетната тема, е представено в изложба в Градската художествена галерия „Борис Георгиев“ във Варна до 6 август 2018 г. Поводът е 28-ото издание на Международния балетен конкурс, а организатор е съпругата на художника, балерината Русалия Кирова.

– За пореден път творчеството на Димитър Киров става част от балетния конкурс във Варна. Спомняте ли си кога бе първата подобна изложба?

– Димитър Киров правеше изложби на всеки конкурс, много от тях в Галерия „Кавалет“ и винаги журито на конкурса е присъствало. Но не съм ги броила.

Димитър Киров – „Адажио“, 2004 г.

– А Вие лично от колко години следите балетния конкурс?

– От първия, откакто се помня. Не съм участвала, не съм балерина от този ранг и не съм имала подобни амбиции. Бях добра солистка на балета в Пловдив, специализирах педагогика в Москва. Аз съм от София, разпределиха ме в Пловдив, директорът на Пловдивската опера държеше много на кадрите, които са завършили Балетното училище, както и педагогика. Колебаех се дали да не завърша Консерваторията с пиано,  защото свирех на пиано или да избера балета. След като бях вече 2 години в Пловдив, директорът ми предложи да специализирам в Москва и аз, разбира се, приех.

– Колко години танцувахте на сцената на Пловдивската опера?

– Двадесет и пет години бях солистка на балета, след тава бях педагог, след това хореограф на балета. Когато се върнах от Москва, първо основах балетна школа в Профсъюзния дом там, след това основах балетните класове към Музикалното училище. И до ден днешен поработвам, защото възрастта в балета си казва думата. Виждам, че и Владимир Василиев е взел бастунчето, една от японките, педагог на белгийците, също е с бастунче, Ясен Вълчанов разказва как си е счупил крака – така е в балета, човек е принуден или да спре съвсем, или по малко да работи и аз правя второто.

Димитър Киров – „Филибелийско настроение“, 1975 г.

– Обичате ли да работите с млади хора?

– Смятам, че ако човек се занимава с изкуство професионално – актьор, художник, той може да работи до края, същото е и с балета, ставаш педагог. Когато се запознах с Елизавета Павловна Гердт в Русия, тя вече бе много възрастна и преподаваше, не подскачаше, за да показва, но бе майстор. Достатъчно бе само да ми каже нещо. Казах й, че съм основала училище в Пловдив и тя ме попита: „С какво мога да ти помогна?“. Била съм и в класа на Мая Плисецкая, веднъж свирих по време на екзерсиса, нямаше кой и тя ми направи голям поклон като на пианист. Това, което взех оттам, е много ценно.

– Защо продължавате да организирате изложби на Димитър Киров на тема балет?

– Защото има картини на тема балет и музика, той винаги работеше на музика. Когато се запозна с мен, дойде и в Москва и там започна да рисува балет. Това го освободи от всичко, което тежеше на художниците по онова време и стана част от петимата художници, които разкрепостиха соцреализма. Георги Божилов – Слона, Йоан Левиев, Енчо Пиронков, Христо Стефанов и Димитър Киров е петорката от Пловдив, която разби в цяла България задълженията, поставени от соцреализма, те рисуваха абстрактен абсурд, след време Людмила Живкова оправи нещата, тя бе човекът, който направи много за културата, това не е тайна.

Димитър Киров – „Вариация“, 2004 г.

– Вие ли подбрахте картините за настоящата изложба във Варна?

– Аз ги подбрах, 40 работи, някои са по-ранни, от 60-те години. За съжаление не успях да донеса картини голям формат, те останаха вкъщи, но форматът не е важен, нито годините, когато са нарисувани. Димитър Киров има, както и Златю Бояджиев, 2 периода в творчеството си, но и двата са добри. Киров преживя 2 комоциума, но продължи да работи, накрая направи 40 мозайки, такава бе последната му изложба, а през целия си живот рисуваше и балет. Картините на тази тема доста намаляха, освен, че се купуват, 2 дадох на последните балетни конкурса във Варна като награда за най-младите балетисти, които за малко не успяха да достигнат до награда.

– Вероятно сте дарили картини на Димитър Киров на музеи в страната?

– Последно дарих една голяма работа на Галерия „Квадрат 500“ – Българския Лувър. Те имат и някои други картини на Димитър Киров, но така той е добре представен. За мен е важно картините на художника да не се разпиляват. В повечето случаи наследниците започват да ги делят, да продават насам-натам, докато аз дарих и на Пловдив 40 работи, за неговата постоянна експозиция. Така всеки, който дойде в Пловдив, може да ги види.

– Имате ли любима картина на Димитър Киров?

– Не мога да кажа. Повечето, които съм запазила, са ми любими. Киров ме викаше, след като завърши картина, никога, докато работи и аз, като я видех, казвах: „А, пак си ми направил картина!“. От една страна за него това бе добре – значи работата е хубава, от друга аз казвах, че щом работата е хубава, значи е за мен. Затова все още са запазени някои картини от негови различни цикли, защото аз съм ги запазвала. Някои художници казват, че е много добре, че съм постъпвала така, защото на хората още повече им се иска да купят картина, която аз съм харесала.

– Имате ли любима роля като балерина?

– Също не мога да кажа. Можеш ли да кажеш от петте пръста кой ти е любим? Разбира се, обичам Жулиета, Ширин, имам и такъв портрет в изложбата.

– Познавате ли друг художник, който така да се е посветил на балета в работата си?

– Не, според мен няма друг такъв художник.

Снимки: © Градското списание

Снимка на Русалия Кирова: © Яков Шустов