Ричард Клайдерман: Критиците в областта на класиката или джаза не разбират моята музика

Пианистът Ричард Клайдерман е добре познат у нас. Вече повече от 30 години той изнася концерти по света. Идвал е и в България. През февруари Ричард Клайдерман издаде двоен албум.

Ричард Клайдерман се радва на популярност и в Азия. „Принцът на романтиката“, както е известен, има успешна кариера – изнесъл е 2800 концерта, от които 770 са в Япония, продал е 90 милиона албума, заради гостуванията си е пропътувал 3 милиона километра със самолет. Двойният му албум „Forever Love“ (Union Square) включва нови композиции и кавъри.

– В Китай определено Ви обичат. Както и в Япония. На какво се дължи тази непресъхваща любов към Вас в Азия?

– В Азия свиря на стадиони, пред 15, 20, 30 000 човека. Дължи се, според мен, на някаква странна алхимия. Моят репертоар, моите композиции с дискретен чар ги докосват дълбоко, както и моята физика, макар и да остарявам – блондин със сини очи. Предполагам, че за тях въплъщавам елегантност, френска романтика.

– Завръщате се с „Forever Love“ – двоен албум, който включва Ваши стари хитове и нови композиции. В какво състояние се намирахте, когато решихте, да осъществите този албум?

– По време на пандемията всичките ми концерти бяха анулирани или отложени. Страдах заради това, въпреки дъжда от съобщения, които изразяваха любов – чрез видео, по електронната поща, от мои почитатели в Южна Америка, Канада, Европа. Използвах този труден период, за да се върна в студиото – нещо, което не бях правил от десетина години. Записвах в Мьодон, в едно студио, специализирано в пиана, с два изключителни инструмента – пиано Steinway и пиано Fazioli. Този албум ще ми позволи най-вече да вляза отново в новините във Франция, моята стана, която пренебрегвах, и да бъда излъчван по радиото, да се поява в пресата.

– Във Вашия албум присъстват класики, като „Валс на цветята“ от Чайковски, „Viva la Vida“ на Coldplay или „Perfect Symphony“ на Ед Шийрън. Как ги избирате и как правите аранжимента?

– Това са композиции, които изпълнявам на сцената, обвити в сос Клайдерман. Много деликатно ги превръщам в мелодии за пиано в моите цветове – полу класика, полу поп. Променям ги според вкуса си.

– В албума има и композиции на Пол дьо Сенвий – композиторът, който даде старт на кариерата Ви с неостаряващата „Балада за Аделин“, продадена в повече от 22 милиона екземпляра. Как ще го представите?

– Той самият се определя като композитор на мелодии. Не свири на никакъв инструмент, задоволява се с това да си тананика мелодии на диктофона. Когато зарази някоя, започваме да работим по нея заедно и той винаги има един и същ ентусиазъм и изисквания. Ако трудно променям някоя нота, ми се кара. Трябва да е надарен с огромен талант, защото с „Балада за Аделин“ той влезе завинаги в сърцата на публиката, с този малък рефрен от шепа ноти предизвика безкрайна любов!

– Как си обяснявате след 45 години кариера този огромен успех?

– Не знам. Когато работата потръгна, дълго време ме приемаха за кокошка, която снася златни яйца. Всеки лейбъл се опита да наложи своя „Клайдерман“, някакъв пианист в моя стил, по средата между поп музиката и класиката. Никой не успя. Повярвайте, че макар и музиката ми да изглежда лесно достъпна, тя не е толкова лесна за създаване.

– Обиждате ли се, когато Ви кажат, че правите „асансьорна музика“?

– Разбира се, много. Не е особено мило. Критиците в областта на класиката или джаза не разбират моята музика и успяха да се изкажат неласкаво за мен. Аз се дистанцирах малко, но в началото това много ме притесняваше. Давах си сметка колко труд хвърляхме, за да направим тези красиви аранжименти!

– Двойният албум се нарича „Forever Love“. Като бе ти така увековечавате титлата „Принц на романтиката“…

– Да, Нанси Рейгън ме нарече така по време на един концерт в Ню Йорк. Във всички страни това звучи добре, само във Франция има някаква обидна нотка, като за нещо „евтино“, не мислите ли?

– Романтизмът толкова Ви отива, че през 2013 г. Лондонският зоопарк се обърна към Вас, за да се подпомогне създаването на поколение от костенурките. Прекрасен опит, нали?

– Да, това предизвика прекалено голям медиен шум. Аз съм мил човек и когато видя двойки, които имат проблеми, помагам. И така, ето че свиря на пиано на живо, в студа, пред едва движещите се костенурки. Знаете ли кое ме огорчи най-много? На следващия ден по телевизията и всички вестници се подиграваха с мен, а за копулацията не се каза нищо.

Интервю на RFI (със съкращения, заглавието е на Градското списание)

Снимка: © www.facebook.com/RichardClaydermanOfficial