Реймънд Стиърс: България като предизвикателство в живота и в киното
„Имунитет“ е вторият пълнометражен филм на американския режисьор Реймънд Стиърс от Орегон, който от 2012 година живее в село Ново Градище до Стражица. Какво е предизвикателството за него в България и защо иска да направи и документален филм?
„Имунитет“ бе показан на фестивала „Златна роза“ 2014 във Варна извън конкурсната програма. Първият фестивал, в който филмът участва у нас, е София Филм Фест. Реймънд Стиърс е и сценарист на филма, сред българските актьори са Мануела Саркисян, Васил Михайлов, Георги Златарев, Роберт Янакиев. Преди да се занимава с кино, Реймънд Стиърс е музикант в рок групи.
– България е мястото, където живеете днес. Защо се установихте тук?
– Мой приятел от Портланд бе идвал в България, във Велико Търново. Аз исках да се преместя в Европа. Преди това доста бях пътувал из Източна Европа и когато моят приятел ми каза, че е бил тук, аз се бях върнал в САЩ, но исках отново да замина. Той ми каза: „Трябва да отидеш в България, много е хубаво“. Заминах за Истанбул, след това с кола за Бургас, пътувах из страната, намерих къща в Ново Градище до Стражица и я купих. В продължение на няколко години я ремонтирах, срещах се с хора. Още втория път, когато дойдох, срещнах Георги Златарев, който участва във филма ми. Когато започнах да пиша сценария на „Имунитет“, си представях него в тази роля, която той изпълнява.
– А останалите актьори?
– С Мануела Саркисян се срещнахме по време на кастинг. Избрах нея от около 15 български актриси, щом излезе от стаята, си казах: „Тя е“.
© http://immunityfilm.com
– Защо кръстихте филма „Имунитет“?
– Главният герой се стреми към това. Той е като имунизиран. Това е като алегория на живота. Имаш много информация благодарение на интернет и на мобилните комуникации, тя идва много бързо и по тази начин си като имунизиран за реалния живот. Бързо получената информация не ти дава възможност да се концентрираш върху истинските неща. Историята в „Имунитет“ има няколко нива и едното от тях е за това, което казах. Филмът не е комедия, но в него има и смешни сцени.
– Преди сте се занимавали с музика. Правите ли го днес?
– Да, преди свирех на китара в група. Сега нямам време да бъде едновременно и музикант, и режисьор. Обичам музиката, щастлив съм от факта, че във филма „Имунитет“ успяхме да включим много музика. Обадих се на мой приятел, с когото сме свирили заедно и той ми позволи да използвам негови парчета. Останала част от музиката я написа друг мой приятел, Ерик Белт.
– Имате ли друг проект за филм?
– Написал съм доста сценарии, но това, което скоро искам да направя, е документален филм за кината в България. Тук това, което е интересно за мен, е, че има много читалища, дори в селата, а там има кино. Дори и в моето село, което е много малко, има зала, където да се прожектира кино и за изпълнения на живо. Това е доста необичайно. В САЩ има много кина, но не и в малките градове. Тук можем с един филм да обиколим всички малки градове и села, защото в повечето има зали. На много места вече съм направил снимки. В Сушица, например, залата е много голяма. На други места тези зали са разрушени, което е срамно. Ако почистиш пода ще видиш, че някога мястото е било хубава зала, но всичко сега е в разруха. Мисля, че от тази тема ще излезе голяма история. Понякога сме намирали на подобни места прожектори в добро състояние, както и ролки с филми и други забавни неща. Може би филмът ще се казва „Изгубеното кино“, за тази трагедия. В едно село, например, има около 1000 деца. Всички те имат мобилни телефони и компютри, но не и кино зала. Трябва ми време да събера парчетата, които съм заснел.
– Какво Ви харесва в България?
– Хубава страна е България. Орегон, където съм роден в САЩ, е много по-голям от България, но има много малко население, има много празни места. България прилича на Южен Орегон, на същото надморско равнище е, има красиви планини и езера. Харесва ми да живея на село, интересна ми е историята на България, която е много различна. Езикът и културата са всеки ден предизвикателство за мен, говоря български с грешки, но винаги научавам по нещо. Дори когато отида в магазина, ми е трудно, но това е предизвикателството за мен. Ако си представя всички интересни места, на които съм бил и искам да посетя, България и точно по средата. Близо е до всичко, до Западна Европа, до Северна Африка. За мен Източна Европа е много интересна. България е древна страна, има красиви места, които човек трябва да види – паметници, църкви, планини и реки. Селото, в което живея, също много ми харесва. Разбирам се със съседите. Някои от тях влязоха във филма. Преди 6 години бях на фестивала „Златна роза“ като зрител, изгледах доста български филми, след това продължих да гледам. Установих, че повечето са снимани в София и в големи градове. Умишлено не исках в „Имунитет“ да има кадри от големи градове, за мен това не е България, която аз познавам, селото. Исках да направя филм, който е основан на реалността, която виждам всеки ден и в която живея. За мен това е много по-интересно, отколкото филми с кадри с коли и скъпи магазини. В моя филм няма имена на селища, казваме само, че е някъде в Източна Европа.
– Ще бъде ли показан филмът „Имунитет“ в САЩ?
– Да, още не знам кога, ще го изпратим на фестивали. В САЩ има хора, които искат да гледат чужди филми, не на английски език. За американците ще бъде интересно да видят този филм.
Автор: Градското списание
