Прочетено из книгите: „Българите, които са изключителни, приличат по своя расов тип и по дрехите си на нашите бретонци“

Добре известно е твърдението на Тончо Жечев, че Цариград е най-големият български град през Възраждането. Според негови оценки броят на българите в османската столица варира някъде между 50 и над 70 хиляди.

Посочената от Тончо Жечев цифра включва и гурбетчиите, наречени „сухоземни одисеевци, донесли край морето своята Итака“, имайки предвид свития им и скромен живот „по селски“.

Какво обаче бе учудването ми, попадайки на следния цитат от премного интересната книга на Калин Порожанов „Thracia Antiqua 12“, който на свой ред цитира наблюдението на французина Ксавие Омер дьо Ел, че „в същия този район (ок. съвременното рибарско селище Гарипче близо до Истанбул, б. м.), към средата на XIX век, в това описание може да се види съхранена жива традиционната картина на древното мореплаване, обитаване, риболов и властване, по Босфора и началото на Черно море, в доиндустриалната епоха на Балканите:

„…ние имахме добрата съдба да срещнем при Вусуния (Voussounia) петдесетина българи и гърци, заети с хвърляне на мрежите си в морето… Те вършеха работата си внимателно. Като пееха и минаваха всичко през ръцете, си те заградиха едно кръгло пространство, много приличащо на провансалската фарандола (la farandole). Сетне една част от тях се качи на специална риболовна пирога. Дузината гребци ѝ дадоха такъв силен тласък, че тя бързо изчезна зад първия риф… тези хора браздяха морето с голяма пресметливост, за да затворят и хванат рибата… Българите, които са изключителни, са народ едновременно морски и земеделски и много приличат по своя расов тип и по дрехите си на нашите бретонци във Франция. Те държаха монопола на риболовните дела в Босфора и около неговото устие в Черно море. Техните елегантни барки се появяваха внезапно (на деня и на часа), браздейки водите с извънредна бързина, също като известните каици от брега на Константинопол; заливът при Буюк-Дере, изглежда е техният главен квартал. Паламудът е малка риба тон, представляваща най-важният обект на техния риболов. Точно българите са тези, които държаха единствени основния риболов, който се правеше в тези води… (Thracia Antiqua 12, Калин Порожанов).“

Любопитното споменаване на българи и гърци като съставни части на една общност намира също така любопитни (ако и силно отдалечени във времето) паралели в двуезичните надписи (на гръцки и тракийски) от VII-VI-V в. пр. Хр. в полиси и базилейони-резиденции по цялата крайбрежна ивица на т. нар. от Порожанов Thracia Maritima, включваща бреговете на Черно, Мраморно и Бяло море, като напр. от Месамбрия, Зоне, Самотраки.

Калин Порожанов: „Thracia Antiqua 12, Тракийската цивилизация в началата на два континента и по крайбрежията на три морета“

Васил Тоновски (https://aithalides.blogspot.com) има над 10-годишен опит като журналист и репортер в печатни и онлайн медии. През последните години работи в областта на преводаческата индустрия и като редактор и коректор.