Протестиращият човек – изложба в Дома на хумора и сатирата

На протестиращия човек е посветена изложбата през юли и август в Дома на хумора и сатирата в Габрово. В зала 7 са аранжирани 56 карикатури по темата на 44 автора от 23 страни.

На пръв поглед няма нищо изненадващо, защото това бе една от темите на 22-ото Международно биенале на хумора и сатирата през 2015 г. Изненадата ще дойде, когато започнете да разглеждате подбраните творби. Ще се убедите, че изкуството на карикатурата има чувствителни сетива, каквито са и художниците-карикатуристи. А като добавим, че тематичната линия тръгва с карикатури от отминалия ХХ век, носи белега да вълненията на автори от 23 държави, разположени на няколко континента, тогава със сигурност разговорът за протестиращия човек ще стане прелюбопитен и интересен.

Всеки от нас има своите несъгласия, недоволства, всеки току негодува, възмущава се, неодобрява едно или друго, не е съгласен с различни неща, има си възражения по важни за него проблеми. Но когато всичко попадне във фокуса на майстор-хуморист и сатирик, тогава придобива обществена значимост, излиза от тясната рамка на „домашното“ и става важно за много хора. Така мъничкият протест на едно бебе в количка срещу изкуственото хранене отеква като значима тема на новото време (Драгутин Ковачевич, Хърватия). Затова пък ни става много симпатичен затвореният човек, който въпреки ограниченията си, танцува, а в главата му има птица – може би готова за полет, като душата му, а може би пееща, за да му вдъхва повече оптимизъм (Джанфранко Конфорти – Пако, Италия, карикатурата е от 2005 г.).

Терминът „протестиращ човек“ не е толкова стар, но изложбата показва и няколко „протеста“ от преди близо 3-4 десетилетия, при това от страни от бившия социалистически блок. Да, тогава се протестираше с езоповски език, но пък майсторството достигаше до виртуозност. Творческите почерци на мнозина са се развили в неузнаваема вече посока (сравнете рисунката на Любомир Михайлов от 1977 и погледнете някоя негова сегашна творба). И тогава, и сега неговите „Без думи” ще ни накарат да настръхнем – и сълзата, която стопява окови, и двата пръста, вдигнати в добре познатия знак…

В изложбата е представен и прочутият Михаил Златковски (Русия), дългогодишен участник и носител на награди от Международното биенале, който не една година бе в немилост (тук се представя с една жар-птица). Ще видим и наградената карикатура на Михай Игнат от Биенале 2015, а накрая на залата ще се размислим дали всички проблеми се решават, като се изгори дългият им списък…

Изложбата „Протестиращият човек” не претендира да следва политически дискурс. Карикатурите ще ви изненадат с находчивостта на авторите си: Дору Аксинте от Румъния закачливо изправя едни засмени полицаи, прикриващи се с щитове, срещу полуголи протестиращи жени! Леонид Кипарисов от Русия пък ни занимава с „големия“ протест на красив породист котарак, спасил се от домашните си на високо дърво, но пък мобилизирал цяла армия спасители. Разбира се, има босове, развети знамена, митингуващи – и хора, и животни, раздаване на възмездие. Но нека оставим на публиката да изживее с усмивка срещите си с карикатуристите и техните персонажи. 

Автор: Венета Георгиева-Козарева