Приказките на Красимир Дамянов с премиера във Варна

Книгата „Приказки за злояди деца“ на Красимир Дамянов ще има премиера днес във Варна. Деца и възрастни могат да се срещнат с творчеството на автора в книжарницата на „Сиела“ в магазин Public от 12,30 часа. 

„Приказки за злояди деца” не са приказки за злояди деца. Те са приказки за разяждане, които се четат на (или от) злояди деца на възраст от 6 до 14 години. Напълно безвредни и за  останалите читатели, могат спокойно да бъдат използвани  от родители. Както  от любопитство какво мисли по въпроса едно бившо дете, така и докато чакат собствените им  да се нахранят. 

Красимир Дамянов е роден през 1948 г. в София. Като студент заминава за Хавана, където учи в продължение на една година. Завършва строително инженерство в ИСИ (1974), работи на строежа на Аспаруховия мост във Варна, в Националния институт за паметниците на културата. Първият му сборник с разкази „Защо няма бог“ излиза през 1981 г. Известно време живее на свободна практика във Варна, работи като редактор в издателство „Български писател“. С втората си книга „Дяволски нокът“ (1985) става член на Съюза на българските писатели, чийто днешен председател иска изключването му три години по-късно заради направено от Дамянов публично антипартийно изказване. Поканен от Валери Петров и Христо Ганев, Дамянов започва работа в Студия за игрални филми – като редактор и главен редактор на „Колектив 64“, но през 1889 г. е принуден да напусне за „намеса в творческите планове на колектив 64“ и „налагане на продуцентски принципи и материална отговорност“ – обвинения, които скоро ще бъдат отправени към повечето от работещите в областта на изкуство в държавния сектор. Последната му книга е „Приказки за злояди деца“ (1989), след която практически изчезва от литературната сцена. Става шофьор на такси и емигрира в Испания, връщайки се към предишната си професия. От 1990 г. живее в Мадрид, реставрира стари сгради, а от три години е стопанин и уредник на културния клуб-хотел „Артхостал“ в Барселона. Романът „Дневникът на една пеперуда“ (2008) е първата му публикувана книга след двадесетгодишно мълчание.