Премиера на „Яйца на феникс” от Роман Кисьов … с изтънчено усещане за мяра

Мястото е Ориндж център, датата 2 декември, поводът – поредна премиера на стихосбирка. Домакини са издателство „Ерго“ и поетът Роман Кисьов. Става дума за една концептуална минималистична книга „Яйца на феникс“ (лапидарии). В този случай отбелязването на жанра е задълително. 

Мястото ни връща 4 години и 16 книги назад. Мартин Христов припомня, че точно оттук с представянето на „Песен за бащите на прехода“ на Ивайло Иванов започва живота си поредица „Нова българска лира“.

Кратко и емоционално за стиховете говори редакторът и рецензент – поетът Кръстьо Станишев. Той ни насочва към това, че смисълът е в текста, но и извън него. Оценява Роман Кисьов като поет, който се стреми към завършеност и съвършенство.

Професор Светлозар Игов прави задълбочен анализ на жанра и на осъществяването му в книгата на Роман Кисьов. Защото българската литература започва с лапидарии и ни припомня най-известния каменен надпис на хан Омуртаг. „Върху камък не могат да се пишат дълги неща – това са фрагменти, афоризми и лирически миниатюри“. За последните казва: „Това са творби напълно затворени в себе си като объл камък“. Звучи така поетично. Отбелязва, че у Роман Кисьов миниатюрата е напълно нефилософска, а изцяло образна и дава пример с „Открит урок“, където става дума за птиците, изписани върху небесната дъска. И още един цитат: „Тези жанрове казват повече от това, което казват, защото не го доизказват.“

Премиера на книгата                              © Илияна Делева

Професор Игов  споделя и своя болка. Счита, че премиери, конференции и други форми на светски живот всъщност скриват липсата на пълноценна критика. Затова и си тръгва от премиерата като казва, че вероятно е последната, на която участва. Всичко това, защото не вижда смисъл, защото според него има хора и институции, които вярват, че могат да решават всичко, да изграждат своя норма, да бъдат последна инстанция. Но „литература не може да се създава от онези хора и за онези хора“. Литературният критик и историк завършва: „Решавам да отида и да се занимавам с миналото на българската литература, където е нейното бъдеще“.

Иван Цанев е човекът, който познава Роман Кисьов най-дълго заради близкото си приятелство с неговите родители. За лапидариите му отбелязва, че са самобитен жанр, че са „четливи, не лесни за разбиране, но разбираеми“. В началото е бил изненадан да открие Роман Кисьов като поет, но днес вижда, че поет и художник при него си „дават високо талантлива среща“.

Авторска музика, предизвикана от поезията на Роман Кисьов и подбрани стихове съставят мини спектакъла на Венцислав Василев – цигулка, Радослав Николов – акустична китара и актьора Емил Добрев. Музиката и гласът сякаш нашепват приказка и рисуват образите пред очите на слушащите.

Време е да чуем и самия поет. Той разказва за любовта към поезията и най-вече към кратките форми, за своите учители, за загнездилите се дълбоко в съзнанието му тристишия на Борис Христов, навите на Иван Методиев, от когото е научил да не докосва пространството между думите „за да има къде да се движат звездите“ (Ив. М.). Открил е, че тайната на поезията е в тишината, която говори повече от гръмогласните думи и от уроците на своя баща Здравко Кисьов, както от стиховете му, така и от ежедневното им общуване.

Идеята за книгата е отпреди 10 години, в които осмисля, променя, маха и това е резултатът, благодарение на хората, застанали зад него: Мартин Христов, Кръстьо Станишев, Иван Цанев, Калин Донков и не на последно място професор Светлозар Игов. Благодари им от сърце. Благодари и на всички съпричастни, присъстващи тази вечер, превърнали я в празник.

Автор: Илияна Делева