По следите на един мит – откриването на мощите на Св. Климент Римски от Константин – Кирил Философ

През 2011 година християнският свят отбелязва 1910 години от мъченическата смърт и 1150 години от откриването на мощите на Свети Климент Римски от Константин Философ. Тези две годишнини са отбелязани с пищно църковно тържество в Севастопол, Украйна.

На 15 септември Симферополската епархия организира шествие с част от мощите на Свети Климент Римски по море от стените на древния Херсонес до остров в Казашкия залив, обявен за място на неговата мъченическа смърт. Едновременно с това от храма „Свети Филип Московски“ в Москва към острова в Казашкия залив е организирано литийно шествие, начело със Симферополския и Кримски митрополит Лазар. След молебен на острова е издигнат и осветен поклоннически кръст.

Eдновременно с църковните тържества в Севастопол се проведе шестата международна конференция по църковна археология под наслов „Херсонес – градът на Свети Климент Римски“. Според непредубедени чуждестранни участници в нея, всеобщият патос и религиозната пропаганда са надделели над безпристрастния подход и научното мислене. Въпреки това въпросът за мъченическата смърт на Свети Климент Римски край Херсон Таврически остава спорен. В настоящото изследване умишлено избягвам проблема за автентичността на откритите мощи. Акцентът е само върху това как точно са били открити те. През 1962 г. професор Иван Гълъбов публикува в списание „Наша родина“ статията „Подводно археологическо проучване през IX век“, посветена на откриването на мощите на Свети Климент Римски от Константин Философ. Тя поражда анекдота „Кирил и Методий – първите подводни археолози“, чието сензационно звучене му осигурява жизненост и досега…

Според църковната историография Свети Климент Римски е ученик на апостол Петър и третият епископ на Рим. Той бил заточен през 94 г. в мраморните кариери край град Херсонес Таврически заради проповядване на християнство. Там светецът продължил своите проповеди, покръствал каторжниците и построил много църкви. Заради тази си дейност през 101 г. той бил умъртвен, като завързали на врата му желязна котва и го хвърлили в морето. След молитвите на неговите последователи морето се отдръпнало на шест римски мили и открило „дом, свит на мраморен храм, построен от ангелски ръце, с каменен гроб, в който се намирали мощите на светеца“. Всяка година в деня на смъртта на Свети Климент Римски (23 ноември) морето се отдръпвало за 7 дни и всички вярващи отивали по суша до неговата гробница, за да му се поклонят. С времето по вина на хората храмът бил занемарен и разрушен. Заради това морето престанало да отваря пътя към него и ковчегът с мощите на светеца останали под водата.

Пристанище Херсон днес. © Леонид Яйцкий, Flickr

Според  житието на Константин-Кирил Философ, след като научил, че тялото на Свети Климент Римски „още лежи в морето“, той заявил: „Ще го намеря и ще го извадя от морето“. Откриването на мощите е описано от Константин Кирил Философ в три произведения, от които е запазено само „Слово за пренасяне мощите на Свети Климент Римски“. То е определено от професор Гълъбов като най-ранния отчет за подводни археологически проучвания. Неясно защо той пише, че в търсенето са участвали два кораба, след като в „Словото…“ изрично е отбелязан само един. Професор Гълъбов смята, че щом мощите на светеца са били периодично достъпни по суша, „пряко заангажираните в работа хора би трябвало да газят, а в известни случаи и да се спущат на малки дълбочини под водата. Това обяснява и защо Кирил и останалите участници през всичкото това време са били на кораба – от него те могли да следят отблизо работата, а от друга страна – да бъдат готови с топли дрехи и завивки, за да посрещнат излизащите от студената вода гмуркачи“.  

Въпросното твърдение няма нищо общо с писмените сведения. От „Словото…“ става ясно, че търсенето на мощите се е провело на суша: „… отидохме до щастливия остров…“, „… желаният остров се явяваше пред очите…“, „… отидохме с архиерея към славния остров и към ковчега“. Във връзка с това трябва да се отбележи и извършеното богослужение, по време на което участниците в търсенето са „… прострени по очи на желаната земя…“. В текста на „Словото…“ е посочено, че „… поради ненамиране мястото на блажения ковчег, почнахме търсене…“ без да се уточнява как точно е било извършено. Според професор Гълъбов главна роля в търсенето и откриването на мощите има споменатият в „Словото…“ Дигица, на когото е приписана ролята на местен информатор, рибар, който е виждал под водата човешки кости и котва до тях. Според цитирания писмен източник участието на Дигица в търсенето на мощите се ограничава само в отиването му до южния край на острова, където видял, че наближава дъжд и съобщил това на другите.

В словото не са описани подробности за самия акт на откриване на мощите – участниците в търсенето пеят църковни песни  и костите на светеца започват да се появяват пред тях. Описанието на религиозния екстаз, настъпил в този момент, обаче съдържа ясни указания, че откритието е станало на суша: „Всички, развеселени ненадейно, изпращаха хвалебна песен към Бога, като пренасяха погледите си от небето към светия ковчег и блъскайки се и бидейки блъскани като към някое непропадащо богатство, вървяха, като искаха да целунат или само да видят светите бисерообразни мощи“. Описанието на пренасянето на мощите в Херсонес също показва, че те са открити на суша: „… преподобният архиерей, носейки блаженото ковчеже на глава, сложи го в кораба наедно с един верен, който беше там (…) двамата се отдалечиха от острова“. Преносителите на мощите са посрещнати от управителя на града, който „похвали находката в острова“. В житието на Константин-Кирил Философ, издание на Светия синод на Българската православна църква, епизодът с откриването на мощите на Свети Климент Римски е описан много по-кратко и конкретно: „Като убеди архиепископа и се качи на кораб заедно с целия клир и с благоговейните граждани, той замина за мястото. Когато морето утихна добре и те пристигнаха, започнаха да копаят, пеейки. Тутакси се понесе обилно благоухание, като из много кадилници. А след това се явиха светите мощи“.

Сведения за откриване на мощите дават и два латински писмени източника – писмото на Анастасий Библиотекар до епископ Гаудерих и „Италианска легенда“ за пренасяне на мощите на папа Климент, написана от епископ Гаудерих. В своето писмо Анастасий Библиотекар предава накратко предисторията на търсенето на мощите въз основа на разкази от Константин-Кирил Философ. Според тях „… самата гробница, в която се пазели поставените мощи на блажения Климент, била съвсем затрупана“. Търсенето на мощите е предадено по спомените на епископ Митрофан Смирненски, който бил заточен в Херсон по същото това време. Според него Константин-Кирил Философ „силно въодушевил всички да разкопаят бреговете и да потърсят скъпоценните мощи на светия мъченик и папа…“. „Италианска легенда“ е написана въз основа на сведенията от писмото на Анастасий Библиотекар и латинския превод на „Слово за пренасяне мощите на Свети Климент Римски“. Според текста на легендата „… самият ковчег с мощите на светия мъченик бил залян от вълните“. Това сведение обаче напълно противоречи на описанието на търсенето на мощите: „… пътувайки на кораба с голямо благоговение и надежда, с песнопение и молитви, те дошли до острова, гдето смятали, че се намира тялото на светия мъченик Те обикаляли острова отвсякъде и осветявайки го със силната светлина на светилници, започнали все повече и повече да възнасят искрени молитви и твърде усърдно и прилежно да копаят на онзи хълм, гдето единствено могло да се предполага, че почива такова голямо съкровище“.

(следва)

Авторът на текста е археолог в Регионален археологически музей – Варна.

Текстът е публикуван в списание за история, археология и памет „Будител“, брой 1 (23) 2012 г.

Автор: Теодор Роков