По линия на изкуството с фамилия Баръмови

Дядо, баща и внук Баръмови за първи път представят заедно работите си в една галерия. Фамилната изложба се нарича „По линия на наследството“.

Евгений Баръмов (роден през 1938 г.), Роберт Баръмов (1966 – 2021 г.) и Еди Баръмов (роден през 2002 г.) са представени за първи път заедно като автори до 25 март 2026 г. в Галерия Le Papillon. Тази изява се оказва събитие за Евгений Баръмов, който не е правил самостоятелни изложби и е почит към паметта на Роберт Баръмов.

Изложбата включва живописни платна и графики от няколко цикъла на Еди Баръмов, картини голям формат и графики в техника суха игла на Роберт Баръмов, някои видоизменени от него чрез дорисуване на стари плаки, бронзови скулптури, рисунки и снимки на изпълнени проекти от камък на Евгений Баръмов. Интерес представлява фигурката от хлебна гума, която се предава от баща на баща в ателието и за която разказва Роберт Баръмов.

Евгений Баръмов е роден през 1938 г. Завършил е специалност „Изящна скулптура“ в НХА. Автор е на десетки архитектурни оформления на обществени сгради във Варна, Девня, Вълчи дол. Заедно с Альоша Кафеджийски и Камен Горанов е част от екипа, работил по Паметника на българо-съветската дружба във Варна. Неговата скулптура „Посоки и движение“ пред Автогарата, създадена през 1972 г, е определена от изкуствоведи като първата монументална абстрактно-асоциативна пластика в България.

Еди Баръмов е роден през 2002 г. във Варна. Син е на художниците Роберт Баръмов и Жени Кателиева. Завършил е Национално училище за изящни изкуства „Илия Петров“ в София и продължава образованието си в Hanzehogeschool в Грьонинген, Нидерландия. Участвал е в няколко сборни изложби в България, Италия, Испания, Нидерландия.

ЕВГЕНИЙ БАРЪМОВ ЗА ИЗЛОЖБАТА

– За първи път участвате заедно със сина си и внука си в обща изложба. Как го приемате?

– Малко съм изненадан от тази изложба. Първоначално отказах. Когато се представят работи на различни художници на едно място, неминуемо зрителите без да искат започват да сравняват. След това обаче се съгласих. Не знаех какво ще представлява, какво ще включва. Сега, когато я виждам, се радвам, че е изложба на семейството.

– Във Вашето семейство има ли и други художници?

– Баща ми, Тодор Баръмов, беше художник. Той е познат на по-старите поколения. Беше фантастичен рисуваш с креда. За секунди правеше рисунка. Пред парната фурна във Варна имаше винаги опашка за хляб. Баща ми, застанал до тезгяха, викаше някой и за 2 минути правеше рисунка в профил на човека. Страхотни работи. Сега не мога да ги намеря, а те са много и за мен са ценни.

– Кога беше последната Ваша изложба във Варна?

– Никога не съм правил самостоятелна изложба. Не се е налагало. Да се направи самостоятелна изложба от скулптури не е лека работа. Ако площта е малка, могат да се сложат десетина скулптури, а останалото да бъдат работи на друг автор. Имам афинитет и към живописта. Дори съм си подготвил платна.

– Какви Ваши скулптури можем да видим из Варна?

– Мои са бюстовете на Захари Стоянов и Любен Каравелов на Алеята на Възраждането в Морската градина. Най на сърце ми е скулптурата пред Автогарата. Два пъти случайността я спаси. С Иванка Христова, която беше зам.-кмет по образование, култура и социални дейности, имахме много приятелска връзка. Тогава, през 1972 г., беше времето на комунизма. Направих проекта, те не знаеха какво ще правя, имаха ми доверие. Христова хареса много работата и каза: „Трябва така да направиш, че за една сутрин да я отлееш“. Аз се съгласих и направих дървената конструкция, в която ще се лее, като влязох вътре направих първо основата и след това започнах да следвам проекта си и хората вън сглобяваха всичко. Направихме го на сегменти. Като се втвърди първата част на бетона, правим втората, след това третата и отляхме цялата работа. Всичко стана от 8 сутринта до обяд. По времето на комунизма отговорникът за монументалните работи се казваше Русев. Той дойде и като видя скулптурата, каза: „Какво е това нещо“? Тогава кой ще ти разреши да правиш абстрактна пластика. Всички се учудиха, че работата е свършена толкова бързо. Поставих ги пред свършен факт. Русев ме попита: „Можем ли да съборим това нещо?“ После не знам какво са правили в партията, но не пипнаха работата.

ЕДИ БАРЪМОВ ЗА ИЗЛОЖБАТА

Много съм щастлив, че изложбата стана реалност и че дядо се съгласи да участва. Аз исках да направя изложба с баща ми още, когато беше жив. След това се случиха много неща, аз заминах да уча. Реших, че след като дядо ми още работи и има работи вкъщи, трябва и той да участва. Сигурен съм, че изложбата е интересна, защото представя трима различни художници, с различен опит. Аз съм в Нидерландия и сигурно няма да успея да я видя. Завърших бакалавърска степен. Искам да се занимавам с анимация. Сега подготвям идеи за анимации, рисувам, изпращам работи за конкурса за артистични резиденции.

ИЗ СПОМЕНИТЕ НА РОБЕРТ БАРЪМОВ ЗА ОБЕКТА ОТ ХЛЕБНА ГУМА „ДЯВОЛЧЕ“

Бях дете, когато макет на Паметника на българо-съветската дружба стоеше в ателието на баща ми. По това време в България бяха внесени първите гуми Koh-i-Noor. От тях баща ми, който правеше скулптурите по паметника, ми моделираше малки пластични топчета с бодливи връхчета, които наричахме дяволчета. Хвърлях ги по предмети в ателието, между които беше и макет на паметника. Те не се разрушаваха, а запазваха подобна форма след попаденията. Това е ярък спомен от моето детство за времето, в което беше създаван паметникът и за първата ми поощрена от баща ми подсъзнателна атака срещу онова, което символизира.