Полша днес

Полша е равнинна страна. Затова на възвишенията, които се намират в централната й част, поляците са дали гръмкото название ГуриШвентокшиске(планините на Светия кръст). Най-голямата им височина е около 600 метра. Те обграждат като циркус старинния град Келце.

В края на януари 2006 отидох там на гости на моите приятели Ванда, Хелена, Ирена, Мариян и жена му Марила. Познанството ни датираше от преди повече от 26 години. Навремето, в края на 70-те, когато България беше предпочитана дестинация за поляците, те бяха отсядали през лятото в моя апартамент. Тогава давах две стаи под наем на Балкантурист. Изпращаха ми предимно поляци. Хората от моето поколение навярно си спомнят как тяхната мелодична славянска реч изпълваше крайморските улици и булеварди. Варна ги привличаше не само с хубавите си градски плажове, които за разлика от сега бяха чисти и се подържаха в добро състояние, а и с атрактивните цени на зелената валута. Централната банка изкупуваше долара по 96 стотинки и идващите на почивка западни и арабски туристи предпочитаха да си обменят парите на малко по добрия курс от 2 – 3 лева за един долар. От тази цена се възползваха най – вече поляците. По това време в Полша имаше значително по голяма свобода и полякът, който притежаваше долари, можеше да си купи апартамент или кола без ред, без да е длъжен да доказва своя произход. Ние, българите, се задоволявахме с лъскавите дрънкулки на новооткритите Корекоми, които заедно с полските Певекси и руските Берьозки изиграха, между впрочем, съществена роля за преорентирането на общественото мнение в полза на „проспериращия“ Запад, на който сега сърбаме попарата.

Поляците шетаха тогава из цяла Източна Европа. По пътя за България те купуваха злато от Съюза, където продаваха касинки и китайски носни кърпички; отбиваха се до Букурещ, където продаваха полско „Марлборо“, а купуваха дамски палта от изкуствена кожа; след това си правеха плажа в България, където купуваха долари; прескачаха до Истанбул за евтини кожухчета и до Солун за каракулени кожи. Екскурзията им излизаше без пари и те се връщаха в Полша с голяма печалба. Но през 1982 година аз заминах за Алжир и нашите връзки се прекъснаха.

След като се върнах от Африка през 1996 година, аз реших да ги възстановя и се обадих на моите стари полски приятели.

Много вода бе изтекла и много неща се бяха променили. Мъжът на Ванда Анджей Сикора, директор на мебелна фабрика в Келце, а в свободното си време – китарист и певец по сватби, с когото на времето пеехме по цели нощи „Мала бленкидна  хустечка“ (1) и други популярни полски шлагери, бе починал, като бе оставил няколко касетки с прекрасни записи. Синовете му Ярек и Роберт след като бяха работили пет години в един завод за паркет в Испания, бяха основали проспериращата фирма Дева Полска, която продаваше полски паркет и испански машини и консумативи за неговото изработване и поставяне. Майка им Ванда се беше пенсионирала, но продължаваше да работи във фирмата на своите синове. Пенсионирали се бяха и другите ми познати. Само Ирена все още преподаваше електротехника в келецкия Електротехникум.

Полша, Варшава.                     © Flickr/Arian Zwegers

Животът на полският  пенсионер няма нищо общо с този на българския, който брои жълтите си стотинки.

В Полша средната пенсия е над 700 лева, а таванът е 3000 злоти, т. е. 1500 лева. Така наречената социална пенсия, която се дава на най-бедните и на хората без трудов стаж е 500 злоти – 250 лева. Всичко това при цена на основните хранителни продукти по ниска от тази в България. Един килограм пилешко е 5 злоти, а килограм свински котлети е 12 злоти.

Така че пенсионерът в Полша въобще не се притеснява  как ще свърже двата края, апартаментът му е газифициран и с централно парно още отпреди 30 години и проблемите на българските пенсионери са му напълно чужди. Много поляци, включително и пенсионери, отиват на почивка в чужбина.

Винаги съм се възхищавал на патриотизма и славянската гостоприемност на тези хора. Полякът, независимо от имотното си състояние, слага на масата пред госта си всичко, каквото има. Но трябва, разбира се, да признаем, че и възможностите му са много по- големи.

Планините на Светия кръст, в центъра на които се намира и град Келце, водят наименованието си от едноименната църква, построена там по заповед на полския крал Болеслав Кривоусти (1085 – 1138) в първата половина на XII век. По късно тук бива построен голям манастир, в който се настанява орденът на Бенедиктинците.

През XIV век тези места се превръщат в едно от главните за поклонение в Полша. Тук се раждат едни от най-старите писмени полски паметници – „Казания Швентокшиске“.

След опустошаването му от татарите, манастирът е възстановен от крал Казимеж Ягелончик – брат на извесния нам Владислав Варненчик.

През 1852 година по време на австрийската окупация манастирът е превърнат в затвор. Същата функция той изпълнява и по време на хитлеристката окупация по време на Втората Световна война. В него са затваряни и измъчвани руските военнопленници. В какви условия са били държани те свидетелства  лицемерният надпис на три езика (руски, полски и немски ) върху една от стените в неговите подземия, който гласи: „Людоедството се наказва с разстрел!“. Колко са били загрижени немските палачи за живота на нещастните военнопленници!?

Днес манастирът е възстановен, а гората около него е обявена за природен резерват.

Кратък беше моят престой в Полша, но напълно достатъчен, за да се убедя в големия прогрес, който е направила страната през последните години. Навсякъде цареше изрядна чистота и въпреки прясно навалелия сняг, пътищата и тротоарите бяха идеално почистени. Същото беше около блоковете и в техните входове. Градските служби по чистотата действат безупречно.

Но не толкова материалните успехи на поляците ми направиха впечатление, колкото техните взаимоотношения. Навсякъде хората са крайно любезни по между си. Помагат си, отстъпват си и прочие. „Проше пана, проше пани“ (2) са най често чуваните обръщения. В превозните средства се отстъпва място на по-възрастните и на инвалидите. Мъжете кавалерстват на дамите.

Пешеходецът е на голяма почит. Още не си стъпил на пешеходната пътека и колите заковават. Ще стане ли така и при нас някога?

Поляците са монолитна нация. Те на практика нямат етнически малцинства. Наличието на няколко десетки хиляди цигани в Южна Полша не променя нещата. Те водят чергарски  живот и не вършат бели. Продават по пазарите произведенията на своя бит-най-вече дървени и железни сечива – брадви, ножове, тесли, хурки, дървени лъжици и прочие. Не се виждат и емигранти, както на Запад.

Известна е голямата религиозност на поляка, която допринася за запазването на  отколешните традиции в полското общество.

Полската църква е станала прекалено мощна и богата. Влиянието й е огромно и тя се меси на най различни нива в обществения и политически живот на страната. Но, както се казва, „Прекален светец и Богу не е драг“. Все повече поляци, особено от младото поколение, роптаят срещу нейното твърде голямо влияние.