Пламена Рачева: Желанието ми е Градската художествена галерия във Варна да се превърне в любимо място на всички
Какво ще се случи в Градската художествена галерия „Борис Георгиев“ във Варна през 2016 г. и какво е променящото се място на галерията в културния живот? Разговор с изкуствоведа Пламена Рачева, която от половин година заема поста директор на културната институция.
– С какви идеи поехте поста на директор на Градската художествена галерия във Варна?
– Изминаха 6 месеца от моето завръщане в град Варна. Идеята ми, когато постъпвах на работа в галерията бе да се направи така, че тя да добие не само популярност, но и авторитета на един музей, така, както Регионалният исторически музей има своя авторитет не само в България, но и в чужбина. Желанието ми е галерията да се превърне в любимо място на всички, на хората на изкуството, колекционери, зрители, учащи се. Върнем ли се назад във времето, можем да кажем, че откакто галерията е основана през февруари 1944 г. са изминали много години и тя си има своята история, но тази история трябва да бъде развивана и представена така, че художниците на Варна и колекцията да получат своето признание. Варненската галерия не разполага с голям фонд. Живописните творби са 1020 на брой.
– Това означава ли, че не е имало откупки през последните години?
– Да. През последните десетилетия направените откупки са много малко. Повече са даренията и това създава празнота в хронологията на развитието на изкуството. Има автори, които имат голямо национално значение и международна популярност и които не присъстват като имена в колекцията на галерията. Разбира се, обогатяването на фонда е нещо много сложно, имайки предвид оскъдните бюджетни средства, които се дават за откупки, но които в крайна сметка не се реализират. Трудно е да се планира такава системна събирателска дейност, ако не се обособи борд на дарителите или има бюджетно увеличение, което мисля, че не е невъзможно.
– Работи ли се върху идеята за създаване на борд на дарители?
– Много ми се иска това да се осъществи и във Варна, да се направи връзката между колекционери и галерия, бизнес и галерия, но контактът все още е труден. Хората, които се занимават с бизнес, обикновено нямат интерес към изкуството или имат по-скоро колекционерски интерес, но той е за лично ползване. Предстои ни да работим в тази насока. Засега имаме установен много добър контакт с колекционери. Вече направихме колекционерски изложби, едната бе на Бедиг Бедросян през 2015 г., тази година предстои изложба на Асен Петков с работното заглавие „Марке от Балчик“ – както Марке е рисувал Париж, така и Асен Петков е рисувал само Балчик.
– Кои другисъбития в галерията можете да отличите като по-значителни през 2016 година?
– Тази година започна с изложбата на Атанас Нейков от 50 графични творби, част от дарение, което надхвърля над 200 графични листа и представлява голяма ценност за нас. За историята на варненската галерия тази година най-значими са 2 юбилейни изложби, посветени на 125-годишнините от рождението на Георги Урумов – Калиакра и на Георги Велчев. Това са двата големи акцента в изложбения план за 2016 г., надявам се да има и каталози, защото такива досега не са издавани. За това разчитам на подкрепата и на външни организации, тъй като ние като общинска галерия нямаме право да кандидатстваме за допълнително финансиране по Фонд „Култура“. Друго събитие в рамките не полугодието, което мога да отлича, е Триенале на акварела, което се организира от Международна асоциация на акварелистите и за първи път ще бъде във Варна. Предстои юбилейна изложба на Александър Поплилов по повод 100-годишнината от рождението на художника. Съпругата му Малина Поплилова дари негови графични произведения – плакати, илюстрации и графики, сега сме в преговори с галериите от Североизточна България да предоставят живописни творби от фондовете си за изложбата. Други предстоящи изложби, които мога да отлича, е един гостуващ съвместен проект на България, Италия и Румъния, куриран от Илия Янков, Международният фотографски салон и изложбата-конкурс на Алианц България, които вече по традиция се провеждат в галерията. Предстоят и изложби, свързани с детското творчество. Както може би някои знаят, от миналата година в галерията има център за работа с деца, ръководен от Виктория Георгиева, предстоят изложби в тази насока. Детска ще бъде и изложбата, посветена на 45-годишнината от създаване на школата на Радко Мурзов. Ще бъдат показани детски рисунки на картини на художници от Варна, които са били някога в неговата школа. Ще бъде любопитно да се види откъде тези автори са тръгнали в изкуството си и как са израснали професионално.
– Ще залагате ли в бъдеще и на проекти, разработени съвместно с други галерии и културни институции, на регионално, национално и международно ниво?
– Да, разбира се. Това сътрудничество за нас вече започна с изложбата на Пловдивската галерия „Съхранената художествена памет на един френски колеж в България“. Сега ние представяме колекционерската изложба на Бедиг Бедросян в Художествените галерии в Пловдив и Пазарджик и в Софийска градска художествена галерия. Очакваме от Националната художествена галерия през февруари да дойде при нас посмъртната изложба на акад. Румен Скорчев. Имаме интересни предложения за изложби-концерти от Италианския културен институт, от посолството на Израел – оттам очакваме през юни една прекрасна фотографска изложба за светите места и православни манастири. Друга изложба с исторически ракурс ще бъде през март „Споделеното наследство на Балканите“ с куратор Иво Хаджимишев. Предстоят фотографска изложба на морска тематика на Николай Христакиев и също фотоизложба на Мариета Ценова. Предвидили сме и изложби на млади автори. За наша голяма радост изложбата на Калия Йорданова, която бе представена тук, бе предложена от Министерство на културата да бъде показана и в Европейската комисия, дейността ни става и международна, а това е нещо, което отдавна не се е случвало. Разработваме програма за работа с публики – някои от изложбите ще бъдат представяни с екскурзоводски беседи или ще се стремим самите текстове, визуалната информация и видео да дават по-образователна оценка за авторите.
– Смятате ли, че пространствата на галерията се използват оптимално и имате ли идеи и в тази насока?
– Започнахме преустройства на пространствата на галерията с цел тяхното оптимизирани и използване по предназначение. Иска ми се да изградим рампа за инвалиди. При последния ремонт на галерията не е била направена рампа. Миналата година в галерията бе показана изложба живопис за незрящи, проект на Дора Събитинова, колекцията е при нас и ми се иска да е изложена постоянно. Създадохме ново изложбено пространство на третия етаж, което разширява експозицията за съвременно изкуство и могат да се видят повече творби на наши съвременници. В една от залите на първия етаж ще бъде обособен център – библиотека на каталожни издания от различни художници, плюс библиотеката, която притежава галерията. Правим научен архив, тоест всичко, което се е случило в галерията, го архивираме, започнахме и заснемането, което вероятно ще отнеме поне година. Творбите на чуждестранните автори ще бъдат отделени в самостоятелно изложбено пространство, до година-две се надявам да финализираме едно изследване за холандските портрети, които са част от фонда на галерията. Колекцията от графика, която се обогатява с нови дарения, за които споменах, също ще бъде обособена. За всички изложби ще се стремим да имаме двуезични каталози. За нашите нужди обособихме няколко пространства за работа, каквито липсваха, което дава добра възможност за оптимален режим на работа и добра координация. Мога да кажа, че имаме нужда от още пазители, особено за концертите, които се провеждат често на третия етаж. Направихме частичен ремонт на покрива, поддържаме зелените площи, в галерията се налагат и някои аварийни дейности. На входа вече се продават повече картички , каталози, монографии и репродукции, което се посреща добре от посетителите.
– Миналата година в двора на галерията се проведоха няколко концерта. Ще има ли още такива събития?
– Концертите ще бъдат в по-ранни часове, защото озвучаването на квартала е доста силно. В експертната комисия към галерията взехме решение всички заявки за изложби и концерти да бъдат предлагани с концепция, която изяснява какво точно ще включват те и по какъв начин ще се реализират, за да няма проблеми с осъществяването им. От август 2015 г. с решение на Общинския съвет Музей „Георги Велчев“ е под управление на Градската художествена галерия. Вече имаме направен проект за ремонтни дейности на ателието на Георги Велчев, което е в двора. Ако това се осъществи, ще се създаде пространство, което още ще оживи музея. Идеята е да се създаде зала с мултифункционален характер, където да се правят отделни експозиции, тя да се използва като конферентна зала. Самият музей „Георги Велчев“ в плана си за 2016 г. е включил тематични изложби на непоказвани творби на художника. Там програмата ще бъде интересна и за познавачи на неговото творчество, и за публика, която обича да посещава изложби.
Автор: Градското списание
