Петелът в бита и културата – изложба във Варна
Над 200 предмета с изображения на петли са включени в изложбата „Петелът – слънчевият символ в човешкия бит и култура“, която ще представи от 5 декември 2017 г. Етнографският музей във Варна в изложбената зала на Археологически музей. Предметите са предоставени от частен колекционер.
Публиката ще види керамични, стъклени, дървени, метални, порцеланови съдове, тъкани, възглавници, престилки, монети, икони, кръстове, значки, книги, календари, пана за стена, мартеници, обложки за грамофонни плочи, детски играчки, всички с изображения на петли. Колекцията е собственост на Пламен Георгиев от Враца, който в продължение на 4 години събира предмети от българския и световния бит и култура с изображения и фигури на петел, съобщи Лидия Петрова, уредник на Етнографския музей.
Експонатите са от България, Русия, Китай, Франция, Белгия, Германия, Швейцария. На откриването на изложбата ще бъде представен обичаят „Петльовден“ от група за автентичен фолклор от село Голица, Варненско.
Огненият петел като митологичен образ е намерил своето място във всички елементи от човешкия бит и култура. В митологичните представи на повечето народи петелът е слънчев символ, тъй като песента му известява изгрева. Той заема важно място в българските народни вярвания и винаги се е радвал на уважение. Основа за изграждането на митологичния образ на петела е именно неговата връзка със слънцето. Както и слънцето, петелът отчита времето – казва се „до първи петли“, „до втори петли“, „до трети петли“. Смята се, че той е недосегаем за зли духове, един пернат господар на двора и курника. Неговото кукуригане мери времето и разделя деня на светла (добра) и тъмна (лоша) част. То, освен това, разделя цивилизования свят (там, където се чува кукуригане) от дивия свят, където петел не кукурига. „Първи петли“ е време, в което всички нечисти сили напускат къщите и дворовете и тогава човек може да излиза от къщи за работа или да тръгне на път.
В миналото у нас във всяка къща е трябвало да има петел, защото иначе тя ще опустее. Затова най-тежката клетва е „Петел да не ти пее в къщата!“ И при лекуването на болестите баячките ги изпращат „там, където петел не пее“.
Петелът заема важно място в много семейни и календарни обичаи и най-вече по време на традиционната сватба. На Петльовден (2 февруари) във Варненско, Карнобатско, Бургаско, Котленско и другаде за здравето на момчетата се принася кръвна жертва – петел, символ на мъжкото начало. Във вярванията на българите петелът, главата му, кръвта му, перата и гребенът му имат апотропеично (предпазно) значение. Петльовите пера служат за украса по главата и младите жени, но те ги пазят и от уроки, от лоша среща, от магии и лоши духове.
Като символ на пробуда към знание петелът е и основната фигура в печата на първото българско класно училище – Габровската (Априловската) гимназия.
Петелът и неговият митологичен образ е познат и почитан в почти всички части на света, от почти всички народи – в Древен Египет, в Персия, Вавилон, в Гърция, в Християнството и Исляма, във всички европейски държави, в Китай, Япония, Индия, Индонезия, на Филипините, в Африка, Америка и т. н.
Изложбата „Петелът – слънчевият символ в човешкия бит и култура“ се открива на 5 декември от 16,00 часа.
Снимки: © Етнографски музей – Варна
