Патрис Павис: Съвременният театър е лаборатория

Изследовател в областта на театъра и преподавател, Патрис Павис е познат със своя „Речник на театъра“, преведен и на български език. Професор Павис бе гост на Международния театрален фестивал във Варна през 2019 г., в рамките на който се проведе международна конференция на тема „Картината на съвременния театър: между отворени и затворени общности“.

Патрис Павис гостува за втори път на фестивала във Варна – първия път е през 2014 г. Бил е преподавател в Университет Париж VIII и в Университета на Кент, Великобритания.

– Не сте за първи път в България. Познавате ли добре страната?

– Доста пъти съм бил в България – веднъж на фестивала във Варна и много пъти в София, където имам приятели, но не мога да кажа, че я познавам добре. Преди десетина години участвах в няколко конференции в различни градове в България и това е всичко. Бих искал да я опозная повече. Не участвам често в подобни конференции. Във Варна дойдох отново специално заради това. След като се пенсионирах съм се посветил основно на писането.

– До каква степен познавате българския театър?

– Запознат съм добре с работата някои личности в българския театър, например Константин Илиев, с когото се запознахме в края на 60-те години – учихме заедно в Източен Берлин. След това през всички изминали години останахме в контакт. Той е идвал във Франция, а когато аз съм в София, винаги му се обаждам. Познавам също Дина Манчева, която е специалист по френска литература.

– Много хора свързват името Ви с „Речник на театъра“…

– Речникът е преведен на повече от 20 езика. Скоро направих четвърто допълнено и преработено издание. Мисля, че ще излезе в края на юни. Надявам се, че речникът ще бъде издаден отново и на български език, за да се добавят новите термини. Отне ми известно време не само, за да направя първата версия, но и след това да добавя още стотина страници. Имам още една книга – „Речник на пърформанса и на съвременния театър“ (Dictionnaire de la performance et du théâtre contemporain), която е преведена и издадена на английски език, но не и на български. Благодарение на това, че „Речник на театъра“ бе издаден на български, имах възможността да дойда в България и да се запозная с още хора. Много сериозен труд е този речник да се преведе на други езици.

– Можете ли да кажете някой нов термин от допълненото издание на „Речник на театъра“?

– Например „имерсивен театър“ (le théâtre immersif) – тенденция, която трябва да се следи. Също „аматьорски театър“ (le théâtre amateur). Замисляли ли сте се какво означава, когато кажеш за някой, че е аматьор? Интересно е да се разсъждава върху тази тема. Това може да не е само театър, игран от аматьори, но и представен по аматьорски начин, има и малко обидно значение. Добавил съм и някои технически термини, които преди съм забравил, както и термини, свързани със съвременния живот.

– По време на конференцията във Варна казахте, че театърът трябва да бъде лаборатория, в която да се срещат различни идентичности. В какъв смисъл?

– Това е метафора. Както казах, има редица идентичности на публиката и на това, което се представя на сцената. Можеш едновременно да изследваш различните аспекти на идентичността на сцената и да разсъждаваш върху това как спектакълът представлява пресечна точка на различни идентичности – участници, публика, сексуални, исторически и редица други. Всичко това, събрано на една сцена, представлява умален модел на съвременното общество. От тази гледна точка театърът е начин да го изследваш. По този начин обществото няма радикално да се промени, но театърът може да се приеме като практическа илюстрация на обществото. Предстои да напиша текст, който ще бъде включен в изданието от конференцията във Варна.

– Имате книга, посветена на творчеството на Мариво. Защо избрахте този френски автор?

– Това е моята дисертация и представлява изследване върху мизансцена в съвременните спектакли по текстове на Мариво. Едновременно с това анализирах и неговите пиеси. Мариво според мен е прекрасен автор.

– В съвременния театър текстът често изчезва. Следите ли тази тенденция?

– Това зависи от хората, които правят театър. Езикът е важен. Например в пиеси на автор като Радичков той е съществен. Има различни театрални практики. В някои спектакли изобщо няма текст, понякога пък се смесват различни езици. Има най-различни възможности. Дори и да попадне в „Комеди Франсез“, човек не може да бъде сигурен, че ще чуе текст на френски от сцената. Някои хора смятат, че текстът в театъра не е важен, а по-важно е присъствието и играта на актьорите, мизансцена и така нататък. Вярно е, че идеята за драматургия, за пиесата като диалог между герои, като литература, има тенденция да изчезне. За мен това също е малко притеснително. В същото време съм отворен към всякакви други форми, в които не е задължително да има текст.

– Следите ли френските награди за театър „Молиер“?

– Следя ги, но не им вярвам много. Следя и други световни награди за театър, но за мен те не са меродавни. Разбира се, не съм гледал всички спектакли, но не е нужно наградите да бъдат мерило.

– Кой френски автор бихте препоръчали на българските зрители, които се интересуват от театър?

– На българската публика мога да препоръчам много автори. Например Жоел Помра. Той поставя текстовете си и като режисьор.

Снимка: © Росен Донев/Международен театрален фестивал „Варненско лято“