“От чукарите край Ерма до капитанския мостик” – нови страници от морската история на България

На личностите, които са изградили българската морска история, трябва да се посвещават книги и дано и други хора последват примера на Евгения Славчева Рангелова-Пеева. Тези думи прозвучаха на представянето във Варна на книгата „От чукарите край Ерма до капитанския мостик“, посветена на живота на капитан Славчо Рангелов.

Евгения Славчева Рангелова-Пеева, за съжаление вече не между живите, дъщеря на капитан Славчо Рангелов и внучка на капитан Васил Филев, дава своя принос в летописите на морската история на България с тази интересна книга, разнородна жанрово, включваща от литературни изследвания и пътеписи до внимателно проучени факти.

С малки съкращения се публикува текстът на сина на авторката, Слав Пеев, представен на премиерата на книгата. 

*** 

Като израз на дълбока признателност и стремеж да довършим дългогодишния труд на майка ни, решихме да издадем и направим тази книга обществено достояние. Написана завладяващо и позовайки се на голям брой исторически факти и събития, „От чукарите край Ерма до капитанския мостик“ съдържа биографични очерци, спомени и кореспонденция от корабните палуби, статии и материали, посветени на забележителни събития и дати в българския морски и обществен живот от миналия век.

Част от книгата ще ни пренесе в епохата на първите български кораби и капитани, друга – в периода на втората световна война и тежката загуба на целия ни флот, а трета – в повторното му изграждане и експлоатация. Описани са (както от първо, така и от трето лице) много интересни премеждия и преживявания по гребена на вълните през миналия век, представени са и много от лицата на морската ни история.

В книгата също са застъпени и отразени със заразяващ патос някои от героичните и исторически моменти в българската история като Одринската епопея, Балканската война и връщането на Южна Добруджа в пределите на нашата страна.

Бих искал с няколко изречения да ви представя автора на книгата, заради която сме се събрали днес тук. Дъщеря на капитан далечно плаване Славчо Рангелов и внучка на капитан Васил Филев – Барбата, тя е закърмена с родолюбие и чест, както и безкрайно уважение към морската професия. Родена е на 29.10.1941 г. в град Варнa, където завършва Девическата гимназия като един от най-силните ученици. Избира техническото образование, като завършва Техническия университет в София (отново с отличен успех) и работи там до пенсионирането си. Животът ? е белязан с много трудности, остава рано вдовица с две деца, на които се отдава изцяло.

Тя винаги бе водена от патриотизъм, достойнство и отговорност и изживяваше тежко всички катаклизми и неправди в трудния преход на България в последните десетилетия. Въпреки това, стъпила на познанията и преклонението си върху българската история, тя се стремеше всячески  да ги съхранява и разпространява сред познатите си. Това нейно увлечение по историята, съчетано с научната ? дейност през годините, дава основата на трудовете й, представени в книгата – написани увлекателно, но същевременно и базирани на строга фактология, събирана и сверявана с роднини, познати, идейни съмишленици, както и материали от Държавните архиви в София, Варна, Бургас, Велико Търново, обикаляни дълги години.

Книгата „От чукарите край Ерма до капитанския мостик“ започва с биографични очерци за трима морски капитани – Славчо Рангелов, Васил Филев – Барбата и сина му Евтим Филев, всеки от които задържал се на вълните в продължение на десетилетия.

Капитан дал. плаване Славчо Рангелов още от дете заявява принадлежността си към морето. Макар и отрасъл в другия край на България – в Драинци, в Западните покрайнини до река Ерма, той твърдо следва влечението си към морето, за да му се отдаде впоследствие изцяло и под български флаг да обиколи света – ще прекоси Екватора и полярния кръг, ще преминава през Босфора и Дарданелите, Гибралтар и Ла Манша, ще се промъква през Суец и Панама, ще акостира в пристанища на четири континента. Детството му е много тежко – останал рано сирак от войната, той заедно с майка си, двамата си братя и сестра са принудени сами да избягат (през нощта!) от Западните покрайнини, станали сръбско притежание и да се установят в София като бежанци. Въпреки това и тримата братя получават образование, а Славчо Рангелов успява да постъпи и завърши Морското училище. На този период като курсант е обърнато голямо внимание в книгата – черпени са сведения от семейнияархив и с изключителни детайли са описани животът в Морското училище през 30-те и изучаваните предмети, любопитни случки от практиката по българското Черноморие – тогава девствено в по-голямата си част. Дадени са богати сведения и за част от преподавателите по това време, положили основите на Морското дело. След завършването си Славчо Рангелов постъпва в Българското търговско параходно дружество, където трупа опит като помощник капитан на парахода „Цар Фердинанд“, под командването на бъдещия си тъст кап. В. Филев. Следващите години обаче се оказват много тежки – флотът ни е поставен в условията на война и загубен впоследствие, а оцелелите морски възпитаници са принудени да търсят друго препитание в съвсем нови условия.

С възстановяването на флота от началото на 50-те години Славчо Рангелов започва службата си като капитан далечно плаване. Качването на мостика на 3205-тонния параход „Хр. Смирненски“ бележи  началото на командването на над 10 моторни кораба и танкера и приемането на част от тях от различните краища на света. Много завладяващо са описани в книгата преживяванията и премеждията по време на приемането на танкера Арда в Нюкясъл, приемането на Искър в Осака и последвалото околосветско плаване с него, рекордните плавания до Персийския залив и Архангелск и рейсове в ледени условия до Мурманск с параход „Родопи“. Разказаните любопитни и запомнящи се моменти от морската професия се редуват и с много тежки такива, изискващи неимоверни сили, воля и отговорност през цялата кариера на капитана.

Кап. далечно плаване Славчо Рангелов е награждаван многократно по време на службата си, продължила 38 години, включен е и в списъка „Стоте варненци на столетието“ в анкета на в-к „Черно море“.

Биографичният очерк за капитан Васил Филев – Барбата започва с интересни епизоди от детството му, гимназията и Мореходното училище в Одеса. Служил на всички параходи от Българското търговско параходно дружество, неговата кариера е тясно свързана с повечето знаменателни събития от ранната история на българското корабоплаване. Наред с описаните в книгата туристически рейсове и морски празници с високопоставени лица, дейци на културата и обществени личности, кап. Филев взима участие и във военните действия в тези години, за което е награден с орден V степен за военни заслуги и офицерски кръст за участие в Балканската война. В биографичния очерк отново са поместени редица любопитни случки от живота на капитана, негови рейсове и преживявания по вълните.

В отделни материали пък са представени плаване на Никола Вапцаров като стажант от Морското училище по Александрийската линия под командването на В. Филев, както и интересна история с премеждията на български военнопленник, отново свързана с Барбата.

Друг биографичен очерк е посветен на сина му – кап. Евтим Филев. Като ученик е увлечен по футбола и става играч в легендарния шампионски състав на Владислав, като дори вкарва гол във финала на републиканското първенство. Животът му след това също е посветен на морето – става редовен студент на собствени разноски в Кралската морска академия в Ливорно, като се завръща в България през 1938г. с диплома за висше морско образование. След това служи като морски офицер по време на войната, след нея е капитан на моторните кораби „Царево/Странджа“ и „Милка“, а през 1960 получава във Виена влекача „Бенковски“, на който остава капитан до пенсионирането си.

Още един очерк ни разказва за живота и дейността на брата на Славчо Рангелов – Стоян Рангелов, даровит художник, представил Западните покрайнини по неповторим начин. Негова изложба от 60 картини в София е представена във в-к „Дневник“ от 1942 г. и открита с реч на именития наш поет и писател проф. Емануил Попдимитров.

Два материала пък са посветени на една забравена и забранена поема на Емануил Попдимитров, впечатлила дълбоко Евгения Пеева – „Златни ниви и бойни полета“. Двете, заедно с дъщерята на поета – Светла Попдимитрова, успяват да съберат повече информация за книгата, иззета от българските библиотеки и да събудят обществения интерес. Светла Попдимитрова успя през миналата година да издаде отново тази книга, описваща живота около Балканската война и определена от критици като най-паметната творба, посветена на тази война.

В книгата „От чукарите край Ерма до капитанския мостик“ с патриотичен дух е поместена и статия за героичното превземане от българската войска на Одринската крепост за 30 часа. Същата, обявена за непревземаема за по-малко от няколко месеца от западни генерали, министри и военни експерти.

И друго дългогодишно  изследване на Евгения Пеева намира място в книгата – то е за рода на съпругата на кап. В. Филев – Ганка, която произхожда от виден котелски род – Хаджипетрови/Хаджиматееви, едри земевладелци и цариградски търговци, ктитори на манастира Света Анастасия до Бургас и манастира „Иверон“ в Атон. Събирала сведения за тях в продължение на десетилетия, авторката е успяла да ги събере в едно уникално по мащабите си родословно дърво, обхващащо 8 поколения назад, с кратки биографии на най-известните лица от този род, преселил се в Каварна след пожара в град Котел. Много любопитен е поместеният пътепис до Атон, в който е описан опитът да бъде заличен портретът на ктитора хаджи Георги от гръцки монаси.

Друг интересен факт е и участието на Евтим Филев като офицер в честванията за връщането на Южна Добруджа. Сред посрещачите му са именно неговите роднини от Каварна, за които това е момент на изключително щастие. За това знаменателно събитие в историята на България е поместена отделна статия, написана с плам и гордост и подкрепена с много исторически факти и цифри. Честванията по северното Черноморие с участието на флота, както и помощта, която той оказва на завръщащите се българи, са и богато илюстрирани.