Норвегия – с изглед към фиордите

Не е лека задача да се опише дори само един норвежки фиорд. Само при спомена за видяното мога дълго да стоя и да съзерцавам онова, което е трудно да се обходи с поглед. А ти се иска някак да му намериш място в душата си.

Въпреки това ще опитам да дам воля на думите, с които да изкажа възхищението си от природата, създала това чудо.

Тръгваме от Берген в посока Фльобер – малко населено място в близост да Осло. Каним се да пресечем напречно Норвегия. Има 3 възможни пътя, два от които по-популярни заради красотата на фиордите, през които се минава. Избираме горния.

Магистралите са рядкост в скандинавската страна – не защото норвежците не могат да си го позволят, а заради изключително трудния терен, по който са прокарани пътищата. Навсякъде скала, която се кърти, пробива и взривява. Мостове и тунели… много тунели. Направих си труда да преброя 54 през целия маршрут. Планината приличаше на швейцарско сирене. Това е единственият начин хората да се придвижват с коли. Скъпо удоволствие, но другият вариант е път през планината, по високите части. Каквито не липсваха и в нашето пътешествие.

Разстоянието, което трябва да изминем, е около 400 км. Би трябвало да го вземем за около 7 часа, но си даваме сметка, че има толкова много да се види.

На първо място прави впечатление водата. Тя е навсякъде в Норвегия. Почти не може да се намери бутилирана в магазините. За сметка на това покрай фиордите във всеки един момент могат да се преброят поне по 3  водопада.

Най-високият водопад в Норвегия – Ворингфосен.

Пътят лъкатуши по брега. Влизаме все по-навътре в континента. И все ми се струва, че водата до нас е езеро, а не част от морето, прорязала сушата. Десетки, стотици километри навътре. И докато се опитам да запечатам гледката, влизаме в тунел. Поредният – 11 км. дълъг. После отново изглед към водата. Пасажерските кораби не са рядкост. Кръстосват фиордите с накацали по палубите туристи.

Изглед от площадката „Стегастейн“ към фиорда „Аурландс“.

Започваме изкачване към известната площадка „Стегастейн“, от която се разкрива гледка към фиорда „Аурландс“. Всъщност пътят или по-скоро пътчето, което използваме, е старият маршрут за Осло. Когато е нямало тунели. Има място за една кола и на всеки петдесетина метра малка отбивка, колкото превозните средства да се разминат. Ако насреща идва автобус с туристи – разминаването е трудно. От едната страна е пропаст, а от другата – скала.

Добираме се до Стегастейн. Приказно място. Всъщност прави ми впечатление, че тук намесата на човека е сведена до минимум. И ако трябва да се изгради някакво съоръжение, то е в пълен синхрон с околната среда. Очите ми не могат да се напият от гледката. Високо и в същото време величествено. Пасажерските кораби – иначе солидни – от това място изглеждат като детски лодки. Изобщо пространството така е уловено от скалите и водата, че е безсмислено да си гледаш часовника, защото той вероятно е забравен някъде, както и самото време.

Изглед от прословутата тоалетна, известна по цял свят.

Ще отбележа и тоалетната, която се намира до самата площадка. И не за друго, но това вероятно е най-известната тоалетна в света, тъй като има прозорец, който гледа към самия фиорд. Струва си човек, дори без нужда, да я посети.

© Снимки: Мариан Желев

Следва продължение.

Автор: Мариан Желев