Никола Колев: С бронза мога да изразя себе си по най-добрия начин

Първата си изложба във Варна показва скулпторът Никола Колев. Тя е посветена на 60-ия му рожден ден и представя на публиката любимите му теми. Фигурите на коне са една от тях.

Никола Колев e роден през 1963 г. в Габрово. Завършил е дървопластика в НХА. Бронзови скулптури започва да прави, след като работи десетина години в ателието на скулптора Петьо Александров. Има над 20 самостоятелни изложби в България, Австрия, Германия, Белгия, Холандия, Испания, Словакия, Канада. Носител е на награди от Световното изложение на изкуствата в Кан, Франция и от Международна изложба на Ателието на Дунав – Иббс, Австрия.

Изложбата на Никола Колев може да се види до 4 октомври 2023 г. в Галерия Le Papillon.

– В изложбата Ви веднага се забелязва присъствието на фигури на коне и част от тях са включени в картини. Каква е идеята на тази серия?

– За конете в цикъла „Паралелни светове“ съм поканил мои колеги и съм им предложил моя работя, която те интерпретират, както решат. Показвам част от цикъла, в който участват 12 автора. Във Варна са 7 картини. Доволен съм от резултата, защото мога да покажа както себе си, така и други автори. Те правят нещо различно. Изложбата е прекрасно аранжирана. Създава чувство за уют.

– Как наричате като жанр съчетанието от Ваша скулптура с живопис върху платно?

– Това е релеф. Всъщност предисторията на цикъла е един от конете от композицията „Троя“. Във Варна показвам част от нея, защото тя е от 7 коня.

Любими теми на Никола Колев – кон в картината „Умираща цивилизация“, част от цикъла „Паралелни светове“ (съавтор Онник Каранфилян), куче и бик.

– Конят ли е любимата Ви тема?

– Имам афинитет към конете. Правя и много бикове. Конете ми харесват заради движението, но не само заради това. Конят е символ на свобода, на устрем към нещо, в същото време е красив като излъчване. Има различни породи, както и хората са различни. В едни има финес, в други не толкова. Разгледал съм през живота си милиони картинки и съм гледал коне на живо, за да работя. Всъщност аз се опитвам да предам духа на нещо. Търся неговия вътрешен живот. Има и протест. Организират се едни кориди в Испания, които не харесвам. Аз поставям животното на най-високия пиедестал и се прекланям пред неговата сила. Друго, което обичам да правя, са шахове, но в големи, нестандартни размери. Формат 2,20 / 1,20 м. Показвам ги в музеи, в големи пространства. Доста са заминали по света. Това са единични бройки, които се правят в продължение на 2 години.

– Колко време Ви отне изработката на композицията от 7 коня „Троя“?

– Много. Тези неща се правят цял живот. За да стигне човек до определено ниво, той започва от някъде, развива се, връща се към някои неща, след това вижда, че нещо не му харесва и започва отначало. Човек се бори със силуета, с хилядни от милиметъра, за да получи определено въздействие. Посветил съм целия си живот на тези скулптури, имам над 1800 работи. Значи, казвам на шега, щом съм направил толкова много работи, все нещо съм се понаучил…

„Троя 1“ © Никола Колев

– Бронзът ли е любимият Ви материал?

– Работя само бронз. Харесвам и други материали, но аз съм честен човек – не мога да работя камък. Не че не искам, но нямам тези умения. Човек трябва да знае къде се чувства най-комфортно. За мен бронзът е най-прекрасното нещо, с него мога да изразя себе си по най-добрия начин. Срастваш се с него. Имам чувството, че няма невъзможни неща с бронз.

– Правите би миниатюрни пластики?

– Правя, но малко като че ли стоят несериозно, тези работи са като „киндер сюрприз“, така се шегувам. Работя по-големи скулптури. Не правя паметници. Работите ми са съвсем човешки. Не обичам с тях да задавам ребуси на хората. Искам да бъда лесно разбираем, посланията да достигнат лесно.

„Ангел“ © Никола Колев

– Повече ли Ви харесва да правите животински фигури от човешки?

– По-рядко посягам към човешката фигура. В изложбата има една работа, която се казва „Ангел“. Това е моето отношение към жената. Тя е грациозна, дава живот. Днес сте свидетели колко грозно облечени хора има. Губи се естетиката. Аз искам да покажа на хората, че има нещо красиво.

– Ще правите ли друга изложба тази година?

– Рядко правя изложби. Така се случи, че тази година имах и в Пловдив изложба, но истината е, че правя веднъж на 5 – 10 години. А сега вече са две. Ставам на 60 години. Откриването на изложбата във Варна е малко преди рождения ми ден. Така реших да отпразнувам. За мен най-голямата награда е, когато хората се срещат с работите ми. Радвам се, ако те излизат от галерията с малко по-добро настроение, по-усмихнати и по-добре настроени към света.