Николай Йорданов: Фестивалът трябва да има цялостен облик, който можем да наречем драматургия

Малко слез края на 34-ия Международен театрален фестивал „Варненско лято“ се насочваме към следващото издание. Какви са перспективите разказва Николай Йорданов, директор на Фондация „Виа Фест“, организатор на фестивала.

– На тазгодишното издание на фестивала имаше много силни български спектакли, но по-малко чужди театрални трупи. От условията на финансиране ли зависи това?

– Да, защото до края на април нито Министерство на културата, нито Община Варна можеха да ни кажат с какви ресурси разполагаме. С оглед на тези затруднения и увеличаващите се цени ние решихме два от чуждите спектакли да покажем само в София, където правим паралелна проява „Световен театър в София“ и за което имаме субсидия от Столична община. Други два спектакъла решихме да отложим за догодина. Това са двете основни причини да редуцираме чуждата програма и да има по-широко българско участие.

– Ще се утвърждава ли тенденцията в програмата да присъстват все повече млади актьори и екипи?

– Да, разбира се. Винаги искаме да представяме актьори, които са се отличили още с първите си появи на сцената. Искам да обърна внимание, че именно програма „Шоукейс“ предлага по-иновативни форми, където по правило участват по-млади автори.  Считаме, че тази съществена част от програмата на фестивала ще се развива и че тя наистина заслужава да бъде надградена с повече продукции, които показваме със субтитри на английски език пред специално поканените гости, и разбира се, чуждите гости. Ще повторя, че при много голямата конкуренция между фестивалите в Европа за международните селекционери, мениджъри, критици и журналисти, всичко опира до финансови възможности. Само ще кажа, че миналата година бях в Атина на техния шоукейс. Там бяха поканени 200 души, на повечето  самолетните билети бяха платени от организаторите – нещо, за което ние не бихме могли да мислим, но можем да предприемем някакви стъпки да увеличим присъствието на международните гости.

– На провелата се в рамките на фестивала кръгла маса се засегна темата за създаване на фестивални и тематични маршрути. Това не е нещо ново за театралния фестивал – преди години спектакли от програмата бяха показвани и в Русе, например. Сега какви са посоките?

– Да, показвали сме спектакли в Русе, успяхме да представим една традиционна китайска опера в София, Велико Търново, Русе с подкрепата на посолството на Китай, подобни маршрути сме правили между София и Варна. Трябва да кажа, че много зависи от готовността на отделните градове, за да се организират такива събития. Местният театър, който най-често става техен домакин, трябва да има специална програма, която да насочва към такъв тип прояви и да може да ги покрие финансово, както ние имаме подкрепата на Столична община, за да показваме такива спектакли. Търсим партньорства в тази посока, наша задача е да ги разширяваме.

– Беше подхвърлена идеята за създаване на маршрути по линия на българските градове, които са част от мрежата на творческите градове на ЮНЕСКО – София, Габрово и Варна, както и според новото райониране на страната, което ще влезе в сила догодина. Ще се стремите ли към изграждане на такива маршрути?

– Защо не? Ако Бургас има желание да развива международна програма, естествено, че веднага можем да се колаборираме и да мислим за проекти, които са еднакво интересни за публиките в двата града. Новото райониране би позволило да се създават точно такива мостове. Но разбира се, не трябва да мислим само регионално, дори и не в рамките на страната, можем да мислим и за международни маршрути. Основното, което подчертаха и други колеги, които организират фестивали, е че трябва да се търсят съорганизатори с еднакъв профил и събитието да е в подходящо време, за да може да се сподели.

– В това отношение категоризирането на фестивалите несъмнено ще има значение.

– Това е много голям проблем и важи да целия културен живот. Не може националният театър и най-малкият театър да се подчиняват на един и същ механизъм на финансиране. Това е стар проблем и трябва в крайна сметка да бъде ясно къде държавата и респективно общините насочват своите ресурси. От една страна, за да бъде справедливо, трябва да се постигне баланс между местата, където се развива култура и за което се получава подкрепа на териториален принцип, но в същото време не трябва да се забравя, че при категоризирането трябва да има отделни точки за големи художествени постижения.

– В това отношение вие самите казвате, че много от гостуващите актьори споделят, че спектаклите се играят по-успешно по време на фестивала. Това на атмосферата ли се дължи?

– Аз го отдавам на това, че те приемат варненския фестивал за много важен за тях. Ако режисьор, сценограф, технически екип, най-вече актьорите не вложат допълнителни усилия, естествено, че спектаклите няма да имат това качество. Но да посочим и другата страна – във Варна вече има култивирана като вкус фестивална публика, която по някакъв начин заразява изпълнителите със своята енергия и обратно. Това е един много важен момент, който ще доведе до интересни и качествени резултати в бъдеще. Публиките са изключително важни, те са в крайна сметка решаващи, за да се получи този резултат.

– През 2027 година ще се проведе 35-ото издание на Международния театрален фестивал „Варненско лято“. Мислите ли вече за неговата подготовка?

– Досега трябваше да се справяме буквално в последния момент, за да го има 34-ото издание, изправени пред въпроса не какви са ресурсите, а дали ще има изобщо ресурси, но в крайна сметка нещата се получиха. Имаме време до Коледа да мислим и предлагаме идеи и от януари да ги реализираме. Предлагаме ги на общината във Варна, на Министерство на културата, на отделни спонсори и патньори. Преди всичко ние самите трябва да сме наясно, защото фестивалът не е просто сбор от различни инициативи и проекти, а трябва да има цялостен облик, който дори можем да наречем драматургия на фестивала. Ние трябва да я измислим и напишем, за да я осъществим.