Мьобиус за комикса за Анри Дюнан и Международното червенокръстко движение
През 2007 г. по поръчка на Международния комитет на Червения кръст и на Международната федерация на Червения кръст и Червения полумесец Жан Жиро – Мьобиус (1938-2012) рисува документален комикс, посветен на историята на движението и на неговия идеолог Анри Дюнан. През 2019 г. комиксът, който се разпространява свободно, се появи и на български език по инициатива на БЧК.
За почитателите на комикси създаденото от Мьобиус е ценност в неговия богат артистичен свят. Той е сценарист и художник на краткия комикс, предназначен за широка публика с цел да се направят достояние универсалните хуманни идеи, залегнали в мисията на движението и на неговия идеолог, швейцареца Анри Дюнан (1828 – 1910).
По повод издаването на комикса „Историята на една идея“ Мьобиус дава кратко интервю, в което излага своите виждания за света и хуманитарната дейност днес.
– Защо се съгласихте да осъществите този проект?
– Получавам изключително много предложения, някои, като вашето, са по-стойностни в сравнение с други, в смисъл, че надхвърлят чисто професионалната сфера и са с обществена полза. Нямаше как да погледна лековато на предложението на Международния комитет на червения кръст. Вашата организация, Международното движение на Червения кръст и Червения полумесец, вече е част от световната мисъл и съдържа в себе си универсална идея, в чийто център е човешкото същество. Удоволствие беше да проследя историята на зараждането на тази идея, поне отчасти, започвайки от Битката при Солферино.
– Как се справихте с тази особена задача?
– От артистична гледна точка трябваше да съгласувам изискването за историческа достоверност с необходимостта да създам достъпен за всички комикс, произведение, което в голяма степен се основава на фотографии от онази епоха и богат документален материал, но което в същото време използва сценарни похвати, типични за комикса, чрез които дадох воля на въображението си. Например на първата страница се вижда Анри Дюнан, който обяснява на френски полковник причините, поради които иска да окаже помощ на всички ранени. Всъщност не знаем дали е бил проведен подобен разговор, но за мен най-важното беше да представя ясно мотивите, които подтикват Дюнан и да изразя тяхната изключителност. Колебаех се непрекъснато между 3 графични стила: единия доста „романтичен“, като за подрастващи, втория много по-точен и повлиян от фотографиите от онази епоха и трети, който би се доближил до някакъв вид символични илюстрации, които обрисуват силата и бруталността на особени събития, като Първата Световна война. В тези последни рисунки вложих много лични чувства и спомени от семейното си минало. Аз съм особен човек, винаги съм обичал да изразявам чувства чрез многообразие от стилове.
– Какво мислите за съвременната хуманитарна дейност?
– Тази дейност е много по-слабо изразена, отколкото преди. Повечето от хуманитарните дейци и дейности произтичат от объркване. Можем също да си зададем въпроси за етиката и компетентността на някои от тях. Известно е, че организации са манипулирани, дори създадени изцяло от политическата власт. Обезпокояваща е през последните години „хуманитаризацията“ на военните намеси, но войниците са човешки същества както всички други, те могат да изпитат нужда да действат по друг начин, освен с оръжие. Днес все по-силен е медийният натиск да се действа в Дарфур (Судан), Тибет или другаде. Резултатът от това е безконтролен ентусиазъм и малко дивашко мислене, които избиват в крайности. Към това понякога се добавят чувството за вина на Запада, свързано с колониалното минало и манипулирането от някои държави на това погрешно съзнание… много е сложно. Много се радвам, че работих за това Движение, защото става ясно, че то почива на постоянния стремеж да бъде независимо и да извършва универсална дейност както по време на войни, така и при природни бедствия. Фактът, че по целия свят то разчита на доброволци, които познават местния терен и истинските нужди на населението, може да помогне, за да се избягват грешки. Това е неоспоримата сила на Движението.
– Според Вас съществуват ли фундаментални ценности?
– Разбира се. Най-слабият не бива да бъде смачкван, това е основна идея. Човек е склонен да оказва помощ на победения, но аз винаги се опитвам да погледна от дистанция, особено на това, което ни представят медиите. Статутът на жертва не ти придава пълна ценност. Наблюдава се като тенденция някои държави да се очернят, без да се взима под внимание, че нациите действат съобразно логика, която ясно изразява продължителността на живот на индивида. Забравяме да добавяме история към нашата гледна точка за света. Според мен съществува една колективна безотговорност, типична за всяка група от хора, а случващото се не може да бъде анализирано само от хуманитарна или индивидуална гледна точка. Сещам се за казаното от Конрад Лоренц за гълъбите: те са символ на мира, но не са нито повече, нито по-малко жестоки от останалите животни – водещо е оцеляването. За един честен човек съществуват множество причини да се бунтува, но този бунт трябва да ни накара да се запитаме кое у нас може да бъде причина за бунт от други. В така наречените богати страни милиони хора са оставени на произвола. Те попадат във финансови, политически, организационни, концептуални вихрушки. Какво правим за тях? Днес трябва да се преборим със саморазрушителната тенденция у човешкото същество и да се опитаме да опазим екосистемите си. Може би един ден Земята ще заприлича на Великденския остров – пустинно място с прекрасни паметници. Но аз съм оптимист! Ако се провалим като homo sapiens, убеден съм, че ще се появи друга форма на живот, тоест мислеща.
Интервюто е публикувано на френски език в списанието на Международното движение на Червения кръст и Червения полумесец. Превод Градското списание.
Комиксът „Историята на една идея“ на български език в сайта на Български червен кръст.
