Морският пейзаж – на фокус

Едни от най-добрите български маринисти са представени в изложбата „Класици на морския пейзаж”, която може да се види в музей „Георги Велчев” във Варна до края на януари догодина. Поводът за изложбата е двоен юбилей – 120-годишнината от рождението на Георги Велчев и 50-годишнината от създаването на музея в родната къща на художника.

Картините са предоставен от фондовете на Художествена галерия – Добрич, Художествена галерия „Петко Задгорски” – Бургас, Художествена галерия „Димитър Добрович” – Сливен и Художествена галерия – Созопол, частни колекционери и от фонда на музей „Георги Велчев”.

Изложбата проследява хронологично развитието на морския пейзаж като жанр в творчеството на 11 автора. Една от целите ни е да покажем как стоят работите на Георги Велчев сред тези на най-добрите. Като се дистанцираме от нашето пристрастие ще установим, че той е най-добрият морски пейзажист в класическата ни реалистична живопис – с изключителен живописен изказ, с много свободно живописно изразяване и с висока художествена култура, която получава в Европа.        

Йордан Кювлиев и Александър Мутафов

бележат първите десетилетия на ХХ век. Тези двама академични художници внимателно изследват морето. Александър Мутафов е най-известният морски пейзажист в България, още приживе има слава и много поръчки. В края на живота си си строи ателие в Созопол, днес галерия, където се намират много негови картини. Последните му творби са по-мрачни, с нотка на трагизъм. Мутафов умира през 1957 г., изобщо художниците през 50-те години на ХХ век страдат доста от псевдо конюнктурата и новата обществена система у нас.

Георги Велчев, Христо Каварналиев, Георги Урумов и Марио Жеков  

– тримата родени във Варна, четвъртият в Стара Загора, са най-ранните високо професионални художници, които, за съжаление, не са получили признание в историята на нашето изкуство. Всички те започват да работят активно през 20-те години на ХХ век, 30-те и 40-те години за тях са силни. Марио Жеков има огромен авторитет в историята на изкуството ни, но тримата художници, родени във Варна, не са получили това признание. След 1944 г., особено Георги Велчев и Христо Каварналиев, са обвинени във всички човешки грехове от новата власт. Велчев е обикалял из целия свят, тогава на него се е гледало като на човека, живял на Запад, бил е със силен характер, не си е спестявал оценки на никого и си заминава от този свят огорчен, изоставен и болен. Двамата с Христо Каварналиев са ходили често да рисуват заедно, към тях се е присъединявал и Марио Жеков, правили са и общи изложби. Имаме във фонда снимки от 30-те години на ХХ век – и тримата са с обръснати глави в знак на протест, като проява на артистизъм и бунт. 

Марио Жеков – „Дубровник с острови“, 1937 г. 

Милен Сакъзов, Петко Задгорски и Янис Хрисопулос –

първият роден във Варна, другите двама от Бургас, оставят творчество, в което прави впечатление емоционалният живописен жест.

Георги Баев и Ванко Урумов

са двама по-различни художници, съвременни и почти абстрактни, в основата на модерното художествено мислене. Георги Баев започва да рисува в началото на 60-те години, а Ванко Урумов навлиза в изкуството през 70-те години на ХХ век. И двамата бележат съвременния живописен изказ. Те не са чисти маринисти, Георги Баев е много условен, почти абстрактен, но почти винаги, колкото и абстрактни да са картините му, те се разиграват на морския бряг. Ванко Урумов прави през 80-те години на ХХ век прекрасни творби, показваме цикъл от 1986 г., в който се вижда познатият терен – скалите и морето, но важното не е те да се наподобят, а артистичното преживяване, движението на четката, вътрешното чувство. Любимите места на този художник са Камен бряг, Тюленово, места, обичани и от Христо Каварналиев. Йордан Кювлиев рисува най-често край Несебър, Георги Велчев и Александър Мутафов са нарисували много картини, свързани с места около Созопол.

Георги Баев – „Бряг“, 1982 г. 

Маринистиката днес

В морския пейзаж срещата на морето със земята е била винаги много интересен мотив за изобразяване. Съдържа в себе си и емоция, и романтика, и философия на стихиите. На брега един човек на изкуството се чувства много освободен. Отвореното пространство, което дава морето, премахва всякакви бариери. 

Днес много хора рисуват морски пейзажи. В едно по-комерсиално време се създават огромен брой много повърхностни неща. Тази изложба показва колко е сложно да се рисува море, особено море и бряг, и да се създават творби с дълбоки значения, а не само романтични, илюстративни и приятни за гледане картини. Много от платната са мрачни, защото изразяват драматични състояния. При тези 11 художници в картините почти няма хора. Старите художници изобразяват състояния. В този смисъл малко художници в днешно време могат да се посочат като сериозни морски пейзажисти. Ванко Урумов е най-големият. Милко Божков, ако реши да направи морски пейзаж, ще го направи както никой друг, но той не рисува в този жанр.